„Ще се спусна по склона, ще дойдеш ли?! Страхуваш ли се?! Какво толкова, нали аз ще го направя. Хайде! Не се колебай! Този шанс го има веднъж в живота...”
Тя разпери ръце, сякаш бе птица и изчезна от погледа му. Дори не извика. А той – не трепна. Само примижа срещу слънцето и заби отново поглед в земята. Отдавна бе загубил желание да се бори. Всичко преживяно до сега минаваше пред очите му като на кинолента. Ами ако пак сбърка, ако пак се разочарова... няма да издържи отново, ако се налага да минава пак през същия ад, който го беше накарал да забрави, че някога и той беше изпитвал щастие. Сякаш не сърце, а стар часовник биеше в него до пръсване. Познатата болка в главата му отново бе започнала да напомня все по-често за себе си и притъпяваше чувствата му. А имаше ли такива... ТЯ?! Какво да прави с нея?! Липсваше му, да, но това не беше достатъчно, за да я последва. Дали и тя беше като другите?! Никога нямаше да разбере това, ако не рискува, но, по дяволите, дали му се рискуваше изобщо. ...