3 мин за четене
Събу сандалите с високи токчета и стъпи на хладния пясък. Някъде зад хоризонта идваше изгревът. Делфините си бяха отишли. Затвори очи и се заслуша в шума на морските вълни. Изплува споменът от детството...
Играеше си в пясъчника и чу, как двете лелки съскайки си казаха:
- Виждаш ли го туй малкото, майка му е метреса и го е пуснала само да си играе на улицата.
Отиде до тях и с вдигната главичка им съобщи гордо:
- И аз ще стана метреса, като мама.
... Отвори очи и видя, че делфините още бяха тук и танцуваха своя любовен танц.
Към нея идваше последният за нощта покойник. Така им викаше "покойници", защото всички бяха старци, духовни старци. От уста им се носеше смрадта на мърша. Бяха умрели приживе, а някои дори и не се бяха раждали... Мъртви по рождение...
- Остана ли доволна от секса?
- Да, Господин Мъдев, честно казано не бях попадала на такъв мъж! Толкова надарен...
- Добре, добре, знам го и други, като теб са ми го казвали. Просто природата ме е надарила.
В главата и се въртеше мисъл ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация