Убивам времето, като просто
вилнея се някъде там, по края
на зазоряващото слънце и
на отиващия си мрак...
И не зная как да запълня
теб, необятието, с радостни
мигове и щастливи моменти...
Защото просто труден животът е
и нямайки как да минава по друг
начин времето, просто
запълвам го със дълбокия,
донякъде тъжен поглед самотен... ...