11.09.2015 г., 20:04 ч.

Мигове щастие 

  Проза » Хумористична
782 0 2
2 мин за четене
МИГОВЕ ЩАСТИЕ
Като се замисля, никога досега не съм срещал нещастен глупак. Достигам до същия извод и без да се замислям.
Малката месарница отсреща събира по-голямата част от елита на квартала. В събота е най-голямата тарапана – в магазина влизат един след друг учителят, който тайно разглежда порно списания, пианистката с лошо зрение и още по-лош дъх, жената, която твърдеше, че като млада е била гимнастичка, пенсионерът с вечния чадър-бастун и т.н. Прозорецът в хола на моя скромен апартамент гледа точно в тази посока и мога да наблюдавам дълго и перверзно без някой да ме упрекне във воайорски кретенизъм.
Влизат, значи, един по един, но не се изчакват, застават на опашка и гледат месата на витрината. Обсъждат нещо, спорят, облизват се, разменят рецепти. Влизат нервни, настървени, озлобени, нещастно интелигентни, а излизат доволни и уравновесени глупаци. Всеки от тях ще да занесе своя бут, плешка, дамар или свинско краче вкъщи, ще го разопакова и ще го изяде някак. Ето по този начин меса ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??