Глава 3: Там
Светлината от умиращото слънце потъваше в празните очни кухини на Арехтазар. Размитите му очертания не хвърляха отражение в създаденият за удобство на срещата стъклен под. Мехурът реалност щеше да издържи достатъчно, може би дори щеше да преживее предстоящият звезден взрив.
Мощни изригвания унищожаваха една по една четиринадесетте планети, а последните останки на една от най-развитите раси в цялата вселена се мъчеше да напусне неочаквания катаклизъм. Дребни кораби-ковчези се опитваха да избягат от унищожителната радиация и стрели огън, но малко по малко угаснаха и последните искри от някога могъщите сокхи.
Цивилизацията Сохо беше изтрита от нишката на времето само за няколко дни, но разплитащите се краища на тяхната галактика щяха да агонизират векове. Супернови щяха да избухват, червени гиганти да сияят, черни дупки щяха да поглъщат материята, а на центъра на самата галактика щеше да му бъде помогнато да се дестабилизира.
Арехтазар беше задействал верижната реакция и ето, ...