Глава 9: Ничия земя
Изгревът посрещна Проходът отдавна буден, с претъпкани от хора улици, огромни опашки пред пунктовете за преминаване, както и безчет забързани каруци и карети по различни задачи. Тънки струи дим се виеха през доста комини, където догаряха последните въглени от нощните огньове. Малките светлинки направени от ша'кти започнаха да изгасват по вдълбаните жилища по каменния склон, а макарите на платформите се задвижваха все по-често.
Самият Проход никога не спеше. Ритъмът му можеше да се забавя по-тъмно, но град от такава важност и с такива размери пулсираше денонощно. Денем търговските кервани, преминаващите амбуланти, рибарите, и гостите на държавата изпълваха улиците към пунктовете, докато нощем не успелите да преминат през деня засядаха в хановете, кръчмите и по-луксозните гостилници за по една, две или много повече чаши ейл или раки. Играта на карти, зарове и Сляп Сокол държаха будни хиляди хора чак до изгрев слънце.
Джейд беше свикнала да става рано и както често се ...