На майка ми и най-добрата и приятелка...
Мила моя Мила,
Не мога да си обясня сама за себе си защо с първите стъпки на пролетта мисълта за нашето детство ме връхлита. Спомняш ли си? Разноцветните лалета в градината на баба... А сините пепруди, които гонехме, изпълнени с детски ентусиазъм? Помниш ли как в ранния следобед се изпъвахме на стъпалата под топлите слънчеви лъчи, току-що изкъпани, с мокри коси и ядяхме филии дебело намазани с шипков мармалад? Да, да шипковия мармалад, заради който падна и си разби коленете, търчейки към къщи. Помниш ли майка ти как плака, че малката и принцеса се е ударила? Аз стоях отстрани, прехапала пръст и гледах със страхопочитание червените кървави линии. После се роди брат ти... Този разбойник! Що рев изревахме за скритите кукли, а майка ти, милата, все го плашеше с върбова пръчка, но така и не го наби. Ти открадна и неговото сърце, Миле. Няма да забравя с какви огромни, изпълнени с възхищение очи те гледаше, пък и сега... А петела, който замери с камък, за да не те буди сутрин? А когато падна в градския фонтан, за да ти хване златна рибка? Ха ха, помниш ли? Милият Краси, какво ли не правеше, за да впечатли хубавата си сестра.
Какво стана с живота ни, Миле? Борим се с него бесни, побеснели, изпълнени с ненавист към несгодите. Вкопчени в отиващите си младост и красота, жени на средна възраст. Помня те, Мила... Бялото ти нежно лице, абаносовите ти коси, мекия израз в шоколадовия поглед. Стопи сърцето на баща си в деня на раждането си. Леля Фани все разправя как този, иначе корав мъж, се разплакал като те видял, като стиснал малкото юмруче. Толкова красива си била! И сега си красива... По-женствена, по-уверена... Утива ти и късата коса.
Кой можеше да предположи, че ще станеш толкова силна и непреклонна жена? Виждам те сега, Миле, но не виждам малката Милка. А това ме плаши... Плаши ме, защото си давам сметка, колко съм остаряла аз самата.
Сега управляваш мъжки бизнес... С камиони... Помниш ли как се смяхме, като започнахте с Весо, а Миле? Смяхме се, за да скрием сълзите от страха, че можем да се провалим. Ти успя, Мила! В мъжкия свят постави мъжете на място. А кой би предположил, че крехката Мила ще излезе мъжко момиче?
Сега си мисля, Мила, за бялата ти рокля с многото къдрички от детството. Даже направих такава колекция, романтична, вдъхновена от нашето детство, но не съм ти казвала. Подарих ти рокля от нея, за да видя пак малката Мила, с надеждата да зърна и себе си до нея. Помниш ли тази колекция, а Миле? Имах страхотен успех. А ти се радваше искренно заради мен. Единствената ми искренна приятелка. Стоеше зад сцената близо до мен и ми идваше кураж, защото знаех, че си там. Очите ти искряха от щастие и доволство, когато чу аплодисментите. Ти се радваше заради мен, защото аз успях. Защото аз съм част от теб, а ти си част от мен. Защото сме свързани души още отпреди. Но ти го знаеш това, Миле... Между нас няма и никога не е имало съперничество, нито пък завист. Ние сме сестри.
Помниш ли как плака като разбра, че ще ставаш баба, Миле? Аз плачех заедно с теб. Колко бяхме смешни, изплашени, та чак жалки. Ревяхме, защото ни беше страх, че вече не сме млади. Ех, тази младост, Миле, как сме се вкопчили в нея... После Микаел, като се роди, забравихме за всичко. А той толкова прилича на теб, Миле. Все едно ти си го родила. Всъщност тогава за пръв път ти завидях, Миле... Защото той ти върна младостта. Да, тази, която си мислехме, че сме изгубили. Как гордо бутахме количката по алеите на зеления "Св. Константин и Елена", а мъже, дори по-млади от нас, се обръщаха, за да ни се възхищават. Колко мартини изпихме под дебелата сянка, докато Микеле спеше, а Миле?
Най-страшното преживяхме, когато ти се разболя, Мила... Не можех да спя, дишах на пресекулки, толкова ме беше страх. Животът ми върви ръка за ръка с твоя и си помислих, че ако изчезнеш ти, идва и моят ред, ще изчезна и аз... Защото душите ни са огледални, нали знаеш, Мила? Души - близначки.
Сега гледам синьото на утрото и вдишвам свежестта му спокойно с радост и благодарност, че сме живи и здрави. Защото ти се пребори, Мила. Крехката Мила не се съгласи със съдбата и се пребори, надви болестта. Това ми дава сила, Мила... Сила и вяра, че и аз съм като теб.
Знаеш ли за какво си мечтая? Ей сега, докато си пия кафето на терасата, а слънчицето ми сгрява кокалите. Мечтая си от тук нататък животът ни да тече спокойно, да се плъзга по гладките камъни на щастието като бистра, студена, синя вода. Да отразява в заря звездите на черното, нощно небе. Мечтая отново да ходим боси по пясъка опиянени от радост в уханното лято, защото ние сме млади, Миле, много млади. Кипим от енергия, от идеи, от желания... А животът има още много неща, които да ни предложи. Мечтая си, Миле, дъщерите ни да имат нашето приятелство... Макар че ги гледам, млади вълчици. Впити до кръв в кариера и успех, искат да бъдат известни. Самотни... Жал ми е за тях, Мила. Ние поне имаме една друга и спомените си.

Това е за сега, Миле... Винаги ще те обичам!

06.03.2006

Твоя огледална душа и приятелка
Пловдив Галя


P.S: Билетите за Куба са в мен. Чакам те на 29.03...