2.02.2008 г., 13:36 ч.

'Мила Моя' 

  Проза » Други
1771 0 1
5 мин за четене
Някога имаше едно момиче с мечта. Мечта, прекалено невъзможна да се сбъдне, но все пак истинска, блестяща, светеща в ума й като ярка звезда, падаща от нощното небе. Беше ли влюбена? Това любов ли беше всъщност? Можеше ли да бъде наречено така? Тя беше влюбена в празни илюзии. Влюбена в своето въображение. Влюбена в някого, който никога нямаше да бъде неин. Въпреки всичко тя го обичаше. И я болеше. Само тя си знаеше що за болка беше това, само тя я чувстваше всяка секунда и страдаше, само нейното сърце се свиваше всеки път, когато го видеше - без значение какво правеше и с кого беше. Но тя си го заслужаваше. Да, така беше. Преди това тя беше едно от тези момичета, които "никога не биха се влюбили в погрешния човек". Привидно безгрешно момиче, а всъщност - най-голямата грешница. И той я промени. Тя знаеше ли как? Не. Но той определено беше "погрешен човек". И още повече - беше невъзможно да бъде неин.
Какво мислиш сега, мила моя, повече ли боли отпреди? Или вече е невъзможно? Какво е чув ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГВ Всички права запазени

Предложения
: ??:??