генек (Георги Коновски)
1882 13656
10.04.2020 г., 8:50 ч.

Минало бешело /Ранни мемоари/ - край 

  Проза » Други
369 2 8

31.

Има, още много има да се разказва.

Не споменах всички имена – а помня учениците си до един. И много истории остават в мен. Не всичко е за пред хората. Лични истории са си.

Е, каквото можах – разказах. Крив, прав – така виждам миналото си.

Нормален разказ на нормален човек за нормалния ми живот…

Надявам се, че все някой ще се сеща за мен.

Надявам се – с добро…

 

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, не мисли със стомахa си, де! Щом ме изтърпяха и оживяха, как да не ги обичам?
  • Дааа... Разбрах каква е за теб минималната разлика между учителите ти и коронавируса. Първите обичаш.
    И аз обичам - пилета, прасенца, производните им...
  • И короната. Но учителите си ги обичам.
  • Благодаря, Надя!
    И чумата се помни.
  • Помнят те, сенсей, бъди сигурен.
  • Благодаря, Мариана!
    Като в музея на мадам Тюсо - восъчни фигури.
  • Благодаря, адаш!
    Давай!
  • Тази ти поредица ме стимулира за един проект, който отлагам от години.
    Ще споделя и аз малко истории свързани с моята работа... Но проблемът е, че някои са толкова невероятни, че когато съм ги разказвал на хора, извън моята сфера, директно не веднъж са ми казвали, че това не може да е истина...
    Е, на някои от тях и аз нямаше да вярвам, ако не ги бях видял с очите си... Казвам го за да съм честен.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??