Глава девета
Аранжорът
Кака Яна усмихната метеше плочките, припявайки си рефрен от весела народна песен, а радостният ù поглед не можеше да се откъсне от новата метална порта, която стоеше като бижу, закачено за оградата.
- Минчо, какво си се свил и гледаш жално като куче? Вземи, че се изпълни с енергия и живот!
- Ми, ти си заключила мазата, ма... - с отпаднал гласец отвърна той, продължавайки тъжно да съзерцава мястото, където сега трябваше да има езерце, което той доброзорно зарови...
- О-ох, да е вино, да го налея в главата ти, но то - акъл... Няма как! Хората спортуват, учат, творят... Но това не е за теб... Сега е модерно да се медитира.
- Какво да се? - Минчо живна, предвкусвайки нещо приятно.
- Медитация! Лекуваш тялото си, зареждаш го с енергия и се чувстваш жизнен и можещ...
- Меди... какво беше... Това да не са някакви нови хапчета, ма? Нещо медицинско, нали? Пие ли се?!?
- Да! Гребеш направо с кофата от Вселенското изобилие и пиеш, пиеш...
Очите му заблестяха по-силно от утр ...