7 мин за четене
Глава втора
Тарикатът
Лъчите на изгрева постепенно нахлуваха в спалнята, галейки нежно олющените тапети и завирайки се любопитно в браздите на пропуканите таван и под, бавно обгръщайки тресящата се спалня. Но, силно респектирани от гъгнещия като стар нафтов генератор тайфун от хриптящо-къркорещи звуци, излизащи с мощно свистене от горната част на леглото, спря под вибриращата брадичка на спящия юнак. В този момент от тавана се отлепи парче мазилка и най-нагло се стовари върху челото му. Минчо стреснато подскочи и сънено замърмори:
-Добре, ма! Ставам... О, Боже-е... - остра болка се разнесе по цялото му тяло, напомняйки за вчерашната битка - Ма тая здраво е удряла... О-ох, само да стана и да се добера до мазата... Взема ли си лекарството - поне два-три литра, че да изтръпна -всичко ще се оправи!
Надигна, пъшкайки, отломките от тялото си и бавно ги придвижи до прозореца. Отвори го и пое дълбоко въздух. Навън врабчетата изпълваха ефира със своето щастливо чуруликане. Минчо усети как душат ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация