17.06.2006 г., 17:21 ч.

Мио мекичаро, Философо 

  Проза
986 0 0
10 мин за четене
МИО МЕКИЧАРО
Мио Мекичаро беше сам самичък. Сиромах македонец, попаднал у Враца след събитията. Беше работлив човек и помагаше на хлебаря Лазар Македонецо. Нощно време ловеше маята и сутрин, когато тестото беше готово, Лазар му даваше по няколко кила от него за мекици. Мекичарницата му беше един мангал с казанче за пържене, който той поставяше на тротоара между хотел "Реклама" и Популярната банка. До "Реклама" беше пиацата на файтонджиите. Мястото беше стратегическо и клиенти не липсваха.
Всяка Божа сутрин той разпалваше мангала с казанчето и започваше производството. Когато свършеше тестото, "затваряше" дюкяна. Прибираше го във фурната и си даваше свободно време за отдих, което прекарваше в кафенето на Мустафата или кръчмата на Танас Емшерията. В тази кръчма се запознал с негов сънародник Тасе, който люто враждувал с работата. Един ден го хранил и черпил Мио, два дена, три дена...
На Тасе му харесало, ама на Мио капитала бил на привършване. Една хубава сутрин Тасе, след като изял меки ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веско Лазаров Всички права запазени

Предложения
: ??:??