23.07.2008 г., 14:49 ч.

Мираж 

  Проза » Други
984 0 0
 

Изгарящи очи покорно ме гледат! С изгарящи искри сърцето ми дебнат. Искат контрола върху него да завземат и в любовни нишки оплетено да го погубят!Въздухът трепти, вдъхновен от поривите на нашите души! Светът се върти и върти около нас, а пред мен са само твоите очи... Те горят и пръскат жар, изпепеляваща невинните ми очаквания!

За миг се спря забързаният ход на времето, замирайки в трепетно очакване. Там някъде в статичната метаморфоза на времето се изгубиха и последните ми надежди! Тишината е страшна, а очите ти са все така опияняващи. Нима им позволих, нима бе толкова лесно да извървят пътя към полудялото ми сърце? Само миг... за кратък миг и вече беше в плен на цялото очарование на този свят, събрано в малка част от него, стояща пред мен!

Измама... измама са зрителните вълшебства, обърквайки мислите ми все повече и повече! Потънала в неизмеримия транс на топли чувства, аз се изгубвам в прохладен мрак... просто за да забравя!!!

© Мартина Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??