...                                                                                                                                                                                                       МАЙКА настояваше да ми предаде целия си майсторлък, но ми трябваше повече време и желание. И на нейното търпение и умопомрачаващ труд, не бях способна ... Ала съхраних,  нещо от духа и мириса на великолепията, излезли от милите й пъргави ръце - китеници, дантели ... Сътворени с много любов, усет и вкус за деца и внуци ...              Изпълнени с фантастични картини, фигури, цветя, с красота и въображение са нейните плетки, шевици, китеници, черги. Предварително майка подготвяше всичко - виждах нейни схеми на листчета... Понякога, използваше за основа на чергите коноп, който накисваше в реката, щом го прибереше от нивата. Ходех с нея като малка и гледах замаяните рибки наоколо, с любопитство. (Какво е канабис разбрах по-късно, а преди коноп се произвеждаше и индустриално) ... След изсъхване на конопените гръсти, майка ги мънеше на мънилката и така паздерките падаха, а оставаше влакното или поясмото. После го изчистваше на чесалото, (домашен дарак), за да изпреде кълчищата на прежда ... Вълнената прежда от овцете, също след изпиране, изчепкване и изпридане на вълната, сама оцветяваше на двора в ператника с природни багрила.  И с тази невероятна красота, майка тъчеше великолепни китеници ... По-рядко и аз сядах на стана - пъхах совалката между нищелките на кросното, натисках педали, удрях с бърдото ...  Всяка седмица почти, майка беше с нещо ново - от нея изплетено и ушито. (Мен, тя повече май ме гиздеше). А макар да се скъсваше от всякаква работа, от нея лъхаше свежест... Тя вареше и домашен сапун на двора, в ператника ...                                                               Майка готвеше по-малко с месо и повече постно, с чудния вкус или                                                                            МИРИСА НА НАШЕТО ДЕТСТВО - дивисил и копър, разнасящ се от печката ни ... През лятото - лютика с чушки и домати, картофена яхния, зелен или зрял боб, гъби с лук.  През зимата, в по-доброто време - ястия със свинско или пилешко, (в двора ни се отглеждаха винаги животни и в студа, майка внасяше вкъщи пиленцата), сарми с кисело зеле, яхния със сливи… А освен кървавицата и бабето с прекрасни миризми, имахме и каченце със сланина и друго, с каква ли не зимнина… И лете - таратор (сух), салата с пресни зеленчуци, или вкусна лютика с печени чушки ... Примамливо ухаещи ябълки, круши, дюли, малини, сливи хапвахме от градината сито и на воля, а сладкият лепкав сок се стичаше от устата. Но преди всичко, майка  месеше с квас, (научи и мен да меся) вкусни баници, мекици, пити,  тутманици и пухкави Великденски козунаци, ухаещи на ванилия ... И какъв лучник с картофи правеше - пръсти да оближеш ... През есента със зимнината, приготвяше и божествено сладко от белени сини сливи. На какво ли не още от мамините специалитети ухаеше детството ни - бял мъж, грис халва, качамак ... На свидния аромат от чая от шипки или мащерка и компота от сушени сливи, вечно къкрещи на печката. А край нея отдолу, пак вечно - киселото мляко, подквасено в делвичка. Беше тъй вкусно и гъсто, с нож да го режеш ... Помня и колко обичахме маджун - чудесното лакомство (петмез от захарна тръстика), позабравено вече...                                                                                                                                                                                                               А резливата и сладка угърчинска боза ни я продаваше самият майстор-бозаджия, минавайки със своя гюм по къщите ... Всяка есен татко и майка сушеха сини сливи - на нашето колибище имахме бахча. Също и - пет дка земя, за частно ползване, близо до селото, където пак растяха сливови дръвчета ... С години, там родителите ни отглеждаха царевица с боб, пъпеши и тикви. До сега, много обичам тиква... И родния аромат на сочните пъпеши, не заменям за бананов ... А пък след дъжд, гората под нашето частно беше пълна с гъби - пролет и есен. Както и с шипкови и къпинови храсти - майка приготвяше сладка с божествен аромат от шипки и къпини, а даже и десертно вино ... Чудесно време беше, слава Богу! Незабравим е онзи съкровен мирис на нашето детство ...                                                                                                  И все така неуморна е майка ни - с грижа за децата, шетане вкъщи и с всякаква работа по къра, на колибището, в текезесарското поле и в градината, или на личното ползване. Тя, дори и по хорските ниви се трудеше ... За не малко домашни животни също, двамата с татко се грижеха, с много обич... Всяко лято, докато учехме с братята ми, те отглеждаха и копринени буби - трудоемка и мъчна работа. Помагахме им и ние, във всичко им помагахме...                                                                                                                                                                                        Но, рядко някой можеше да съперничи на майка ни в кърския труд. Даже, жънейки на нивата с двете мои невръстни братчета, там тя без малко е щяла да ме роди... Сигурно, затова обожавах да ходим с нея в гората и в полето - за шипки, гъби и всякакви плодове и билки ... А през лятото ходехме на реката, на пране и къпане - на Каменица и повече на Лепетура... И бяхме тъй щастливи сред природата, на слънце и простор ...                                                                                                                                                                                                          Но, тежкият труд и нерядко недоимъкът се отразяват зле на майка. А с твърдия си характер и трудолюбие, тя не си обръща внимание ... Жизнерадостно-оптимистична и почти винаги весела, с висок дух беше майка... Понякога, ядосана бях я виждала, но не и разплакана. На мен, също не ми позволяваше да плача... С лъчезарната си усмивка, с погледа си нежносин и с мекия си топъл глас, тя все ни желаеше: ''Живот и здраве, здраве и живот!”                                                                                                                                                                                                               Беше 21 ноем. 1998, към 8 вечерта у нас. Майка нямаше сили да се радва на първия сняг. Само ми галеше ръката нежно и опрощаващо, както в детството. И за сбогом ...                             ...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            На майка ...                                                                                                                                                          Преблагословета ти, с ориста три пъти да си майка,                                                                                                                     как само ще те търся предвеща ... А била си тъй права ...                                                                                                            Със сърце и душа топлина за нас скъта грижовно, с мъка - да те има ...                                                                                 От теб, с мирис нежен, всичко е нужно дълго ...                 ...                                                                                                                                                                                                               (Съкратени откъси от автобиографичната ми повест "От онзи корен - горския...", Плевен, 2023) ...