Това, което предстои да прочетете са три истории, забъркани в един философски миш-маш или тютлю гювеч, за поколенията. За неразбираеми думи – (1).

ИСТОРИЯ 1

   След дълги увещания и хър-мър на вратата се звъни и се появяват двете – зумерчето и алфичката, а след тях вървят двамата Y, носещи две раници с дрехи и торба с лекарства. Мляс - мляс и Y_реците забягват по планините. Радост в къщи.

   И – Зумерката, вече тийнейджърка изпълнява максимата за ‚добро дете‘ – където го оставиш - там ще го намериш. Доскоро ходеше навсякъде с меч в ръката за да бие лошите (както ни обясни). Залепила се е за телефона – има лимит за интернета на един час дневно, а през останалото време не откъсва очи от същия този телефон (не знам какво точно прави) и за почивка – пред телевизора. Преди време даже се беше опитала да пише разказчета … ама това беше слаб проблясък от миналото.

   Алфичката все още не е зомбясала (вероятно защото няма телефон) и първата й работа е да направи оглед на къщата – всичко знае в най – малки подробности – от какво има в хладилника до драгоценните джунджурии на леля си. Веднъж ме изуми с въпроса – ‚Защо сме сменили ключовете за осветлението по стените!‘ Става за говорене, четене, рисуване, табла, карти, но залепне ли за телевизора – край … А там точно започва историята и причината да напиша това.

   Та – най любимото им нещо е да забравят всичко и да потънат в детските канали по телевизора – Опитах се да намеря по кой канал гледат тези филмчета и как се казва, но за съжаление не успях да го намеря и за това ще ви го разкажа …

   Общо взето всичките серии, гледани от тях, изглеждаха по следния начин – десеттина комиксни герои, приличащи на тийнейджъри, със зяпнали усти слушаха основния герой -  някакъв наперен рошльо, който не спираше да говори бомбастични приказки – колко е велик, какво е преживял, как се е справил, даваше указания, понякога сам се усещаше, че е казал някаква глупост, но тирадата не прекъсваше. Вероятно за да се задържи вниманието в многото серии се използваха някакви странни приказки написани от холивудски сценаристи, включително и при катаклизмите се чуваше постоянно ‘Ияяя …Уааа..’ където ти казваха кога да се смееш и кога да се възмущаваш … Иначе масовката беше безмълвна. Както и нашата Алфичка … Зумерката - също. Единствено между сериите пускаха някаква кратка детска песничка като рефрен … тогава Алфичката се раздвижваше и пригласяше.

   Понякога се опитвах да застана пред телевизора и като Съливан от Монстерс инк да вдигна заплашително ръце и да кажа страшното ‚ Бууууууууу‘ – Алфичката не реагираше.

Та … ме налегнаха следните разсъждения, без да претендирам за някаква изчерпателност и гениалност

   - Анимационните филмчета са чудесно забавление за децата, всичко обаче зависи от основната идея която се прекарва. Един сериозен коментатор изказа мисълта, че това е скрит начин за възпитаване на следващото поколение ... Може да възпитава любов, другарство, приятелство … (за което няма да говоря) … но може и да има по – далечни цели - дава пример с ‚Властелинът на пръстените‘ – формиране на съзнанието, че има супер герои със супер сили, които се борят за нещо си, а останалите са просто безмълвни свидетели … тоест – има класа на богоизбраните управляващи света и има класа, в която естествено са всички останали, които нямат достатъчно разум и дръзновение, те трябва да бъдат управлявани … безформена маса … което е един от основните постулати на ГЛОБАЛИЗМА. Всъщност много от филмчетата са изградени точно по този начин – суперски супер изключителен герой (някой или анимационно нещо си – вълк, трансформер …), имат суперсили, размахват мечове или поразяват с мълнии, бият се за някаква добра или лоша кауза … нещастните безволеви окръжаващи наблюдатели само викат ‚Ура‘ на края на филмчето.

   Да се върнем на всезнайковците – същата работа. Интересно е възприемането им, а по – точно следното:

   Ако в реалния живот детето срещне такъв, веднага ще прецени, че насреща му е жив човек със своите предимства и недостатъци – ако е всезнайко – просто ще се обърне гръб и няма да го слуша в най – добрия случай, алтернативата – вграденият му инстинкт ще го накара да се опълчи.

   При филмчетата обаче е различно – някаква рисунка, наподобяваща човек, но не е човек, се движи по екрана и говори глупости … самото дете просто наблюдава сеира му и ще се чуди как това е възможно да има толкова странно поведение. Това снизява нивото му на реакции и след известно време ще го възприема като страничен наблюдател … но … след още време просто ще допусне, че това е съвсем нормално и то да има подобно поведение всред другите деца ... и ще е много COOL да сащисва околните по подобен начин.

   В допълнение – гледащата такова филмче няма никаква възможност да противодейства по какъвто и да е начин, толкова се захласва, че неволно става част от масовката … тоест е една от другите … просто наблюдатели, ПАСИВНИ ЕГОЦЕНТРИЦИ … което впоследствие става рефлекс в реалния живот.

   Предполагам, че последствията за децата е, че си мислят, че живеят в комикси и – вероятно така се формира новото поколение ‘писатели’ в страничката ☹ … така че не се учудвам … някои произведения са точно такива комикси – струва ми се, че първо комиксно - визуално авторът си е представил своята история, а после го е облякъл в думи … колкото може ☹… Интернет децата си живеят в някаква своя нереална реалност и вероятно си мислят, че всякакви комбинации фантастика / реалност са чудесни и потресаващи за смахване на читателите и добиване на популярност .. стигаща до титлите ‘гуру’ в нета или Тик Тока 🤣 И … колко му е … влизайки в кожата на словесния гуру започва да си представя, че е неотразимо гениален и способен да пише … Струва ми се, че това го правят хора от поколението Z, предимно в тийнейджърска възраст ( 15 - 19 години) 

Цитат от П Антонова: ...... ,Това е лошото: неосъзнатия друг интернет живот .... Ами, паля се. “Границата между амбицията и реалността е много тънка” (гледах) от един филм вчера с подобни герои. Обсеби ли те амбицията: приемаш всичко лично и егото ти скача до небето. То си е мания. Просто сред творците е пълно с такива … Но винаги, съм виждала и заложби. И да, някои положиха усилия и в граматиката, и в компютърната грамотност, и наистина израснаха … Да, и двете писаници … са такива фантасмагории. Наистина нямат граница и не съзнават, защото веднага изтри коментите и блокира, което доказва, че за себе си е права и написаното е добро, другите не разбират.'

Писанинката е добавка към Поколението Z , зумери, 'загубеното поколение'

https://otkrovenia.com/bg/prevodi/pokolenieto-z-zumeri-zagubenoto-pokolenie

СЛЕДВА ...

Упътване за неразбираемите думи:

(1)     Поколения

1946 – 1974 - Baby boomers – Thinkers (мислител)

1975 – 1979 – X – Doer (правещ)

1980 – 1994 – Y – Supporter (подкрепящ)

1995 – 2009 – Z – Collaborator (зумер)

2010 – 2024 – Alfa – Co_creator (алфички)