Спи градът, спи потънал в тишина, сънува може би дъжда, защото навън вали сега. Гръмотевици единствено звънят в мрака. Раздират коприненото черно небе, няма и звезди, само заблудени скитници...
-Сега е моят шанс да намеря храна! - тропна с лапичка едва.
-Къде си тръгнала, ще подгизнеш цялата!
-Аз съм храбра, от дъжда не се боя! - рече, без да му мисли малкото мишле. Вирна главата напред и тръгна. Мъничето се скита дълго, мина пресечка-две, ала уви, дъждът бе измил улиците. Пред прага на кръчмата нямаше хляб, нямаше и парченца сиренце, както обикновено. Всичко живо се бе покрило и забравило за редовния си клиент.
-А...! Обявявам война!!! - извика мишката. Потропа с лапички в калта, отърси мократа си козина и продължи скитането си сама.
- Заслужава си, да! Заслужава си! - повтаряше ли, повтаряше тя, докато се оглеждаше за храна. Но заслужаваше ли си наистина? Тази неравностойна битка с бурята.
Имаше едно местенце в центъра на града. Местенце насред празната улица, близо до парка. Някой л ...