Посвещавам на Ваня!
Защото ме провокира, защото вярва в мен (макар, че не може да ме накара аз да повярвам в себе си), защото ме обича, защото душата и резонира в синхрон с моята и не на последно място, защото ще оцени по достойнство заигравката с вятъра. ;)
МИСТИКА
Понякога е трудно да останеш сам, а дяволски е лесно да усещаш колко често си самотен.
Душата ми е, като затворен в старинна лампа джин - красива, древна лампа с цвят на мокър пясък.
Тя иска да излезе, копнее да избухне, да изригне, като събудил се вулкан. Огромна, страшна тежест я задържа да стои във плен и, ако скоро не я открие странник, и не я потърка от прахта – ще се взриви от самосебе си – ще пръсне лампата, за да се освободи от тясното пространство държащо я, като в капан.
Защо е нужно да я изнасилвам побирайки я в толкова ограничаващ я обем? Та тя е със криле – а аз съм я лишила от летене ?!
Защо изчаквам някой да намери лампата, а не опитам да открия път за свобода?
Защо не литна към простора, да се зарея в синия ...