***
Тя излезе от шивашкото ателие, където работеше майка ѝ и пресече улицата. Загледа се в отворената врата на мизантропа и видя на една затънала в прах витрина книжката, която баща ѝ и четял приживе.
Тя почука на вратата и поиска да разгледа книжката, но книжарят сякаш не я чу.
Тогава тя влезе и взе книжката и я разгърна, той я погледна и каза ядосано:
— Тази книга не се продава! Излез оттук, веднага!
— Добре , извинете... - каза момичето и излезе леко изплашено от книжарницата.
Застана на тротоара и точно , когато искаше да пресече , замалко да я блъсне кола, но книжарят от мизантропът я спаси.
— Добре ли си? - попита книжарят със спокоен тон.
— Да, чичко Мизантроп... добре съм! -
отвърна малката Елиза.
След миг се чу разтревожения глас на Мария , нейната майка , която я прегърна и ѝ каза повече да не излиза без да я предопреди.
— Къде ходиш моето момиче?
— Доскуча ми и реших да се поразходя...
— Добре, мила но повече не ме плаши така, разбра ли ме, дъще?
— Да, добре мамо!
И влязоха в шивашкото ателие, където противната супервайзърка Стела отново се заяде с Мария само защото е излязла през работно време.
— Тук не е детска градина, не си води детето, тук!
— Тя е послушна...няма да пречи!
— Дано ! При още е една грешка ще те уволня!
— Добре, няма да се повтори!
След работа всички тръгват към домовете си само Мария остава до късно да изглади и опакова ризите от поръчката, а шефътя наблюдаваше тайно с глупавите си помисли за нея.
И решава да се приближи до нея за да си поговорят:
— Мария като свършиш ела в офиса ми...
— Добре, шефе...
Момичето приключва и почуква на вратата на кабинета казвайки на Елиза , че няма да се бави.
— Седни ,мила! — казва шефа фамилиарнически.
— Кажете по същество , късно е трябва да се прибирам!
— Спокойно няма да те бавя!
— Добре...
— Съблечи се!
— Моляя?
— Не ме ли чу?Ще изкараш пари за детето , хем!
— Мислите грешно! Не съм такава! ЧАО! - и тръгва тряскайки вратата.
На тръгване минаха край мизантропа, където светеше, въпреки късния час.
Малката се загледа, а майка ѝ я дръпна и ѝ каза, че той е опасен, а тя не повярва, защото по-рано той я беше спасил, ако не беше сега щеше да е мъртва и никога нямаше да види баба си отново.
Момиченцето и майката стигнаха в чифлика, където живееха и влязоха
в двора.
Там ги посрещна малката принцеса, както я наричаха всички Тереза, която се държеше лошо с доведената си сестра.
Мразеха се, а почти бяха на една възраст...
Момиченцето носеше кукла с копринена бяла рокля и гребенче разресваше русите изкуствени кичури, когато я хвърли на земята казвайки: " Вземи я , дрипло! Мама ще ми купи друга!"
Момиченцето се наведе и я вдигна от земята и каза: "Това, че няма душа, не означава, че трябва да я хвърляш..."
Тогава Тереза смръщи вежди и се качи в стаята в , която спяха те двете.
Тя се тръшна на леглото като строшена вещ и плачеше неутешимо и от време на време мъляеше: "Мамо, мамичко защо ме изостави?"
Русото момиче чу , плача на своята полусестра. Влезе и седна на леглото и започна да я утешава!
— Тереза, стига си плакала, вярвам майка ти ще се върне!?
— Няма, твоята зае нейното място и
сега щастливи ли сте?
— Не говори така, мила!
— Излеззз!! Омръзна ми от вас!
Момичето учудено от злобата, която се тъеше в малкото и сърчице излезе и се сви в прашния тъмен ъгъл и заплака мълвейки, че тя за всичко е виновна и ако си тръгне всичко ще се оправи и Тереза няма да плаче.
Момичето стана избърса сълзите и тръгна. Беше тъмно. Пътя не се виждаше. Чуваха се странни животински звуци. Тя плачеше ...
Бе обелила колената си. Болеше я, но продължи да върви , въпреки, че не знаеше къде отива.
Тогава видя малка книжарничка с надписа "Мизантроп". Влезе!
Книгите бяха подредени като в аптека всяка по заглавие, а заглавията по азбучен ред.
Имаше едно меко кресло. Изморено детето седна там и след минута бе заспало.
Онзи зъл човек влезе и я видя! Тя си спеше толкова невинно....
Взе я и на ръце я изнесе от там и я сложи на паважа. Беше мокро.
Валеше като из ведро. Рой Джонсънс я зави в мокрото с одеяло и замина.
На сутринта я откриха мъртва. Съобщиха на майка ѝ, а тя горката щом чу припадна . Получи сърдечен удар и почина.
Тереза остана сама. Обвиняваше себе си... и се отдаде на гладна стачка, след петнадесет дни я приеха в болница.
Измършавяла! Слаба! И с недостиг на глюкоза. Беше в реанимация. След няколко дни и тя се спомина.
Бабата остана съвсем сама. В огромния чифлик, понеже малкият и син се ожени в чужбина и така и не се върна повече!
The end..
Красимира Колева /Bellissima
12/09 /2019г.
© Karolinne Kolewa Всички права запазени