Като че ли съвсем скоро бях малка, а така бързо да забравя как се вадят млечни зъбки. Единственото, което изплува в паметта ми, беше как баща ми връзва разклатеното зъбче с конец и се шегува, че ще върже другия му край за минаващия влак. Аз ревях от ужас, представяйки си как летя със 150 км в час след последния вагон, в примката на упорития млечен зъб, който отказва да бъде изваден с добро. Как ги смених, убийте ме, не помня. Друг бегъл спомен, който изплува в изтормозеното ми съзнание, беше как той ги мята към покрива на къщата, призовавайки някаква гарга, или врана беше, която в замяна на малкото ми млечно зъбче трябваше да пусне желязно. Пак ревях и се криех с дни при мисълта как ще се хиля с ужасяващ метален отблясък. Слава богу, нормални ми излязоха зъбите, малко кривички, но пък за сметка на това много здрави. Ето на - на 36 години нито един кариес!
Неделя е ден за пазар, но ако не сте ходили на Димитровградския, изобщо не ви го препоръчвам. Едно, че за пълната му и качествена об ...