Млякото кипи...

9.11.2006 г., 13:25 ч.

Проза

921 0 1

2 мин за четене

-Тате, тате, купи ми бус...
-Какво да ти купя, тате? - камион ми бе понятно да иска, ама автобус...
-Купиш бус...- настоява малчуганът ми.
-Добре!
-Хайде ходим, мазин...
Вземам го на ръце и както е по домашному го отнасям до колата.
След малко сме в магазина.
-Имате ли автобус? - подхождам направо.
Жената до мен се ококорва, като че ли искам порция черен хайвер в банка...
-Имам, но ще го донеса утре - отвръща по търговскому мъжът зад щанда.
-Разбра ли, тате? Утре ще дойдем за автобуса.
-Малък бус...- надува бузки.
- Да, малък автобус.
Навън е прекрасен ден. Слънчев, топъл и ... зимен. Бях се съблякъл гол до кръста заради изпита по физическа подготовка и ме гледаха като зелка поникнала на люляк...
Връщаме се да погледаме ремонта на водопроводната авария. Мама предлага да отскочим до гората за гъби, но докато тръгнем Слънчо залязва зад дебела пелена от облаци на запад. Тръгваме да гоним Михаля на изток, но се отказваме и решавам да отскоча за краве мляко до фермата на село.
Път, свечерява се, в главата ми хиляди мисли... Не мога да ги следвам всичките, но това не ми пречи да следвам правилният път и след малко съм пред вратата на краварникът. Довършвам поредният разговор по телефона и тихо се вмъквам. Огромният пес Мечо дори не помръдва с ухо. Лежи, а върху му, преде и премрижа малко коте. Размахвам празната бутилка да привлека вниманието на някой и след по-малко от минута съм зареден.
Отивам до къщата и се присещам, че мога да го пусна да се вари, а аз да отскоча до басейна за бърз душ. Запускам печката на таймер, за да не изкипи докато ме няма и потеглям. В главата ми мисловни образи, как ме спират ченгетата за превишена скорост и как им обяснявам, че бързам, за да не изкипи млякото...
Над басейна примамливо се вие пара и не чакам покана, а скачам да поплувам и да се постопля. Има едва 4-5 човека, тихо, тъмно и омайващо приятно. Раздвижвам се хубаво, но постоянно си мисля за млякото и как би изглеждало всичко в кухнята ако кипне.
Вземам си душ и тръгвам да си ходя, но се връщам обратно за един бърз масаж на краката. Болят ме от днешният изпит...
После пътьом задавам на стар другар изначалния въпрос "Защо живеем?", а той застанал пред мен както го е майка родила, отговаря че не се е питал, но ще помисли и ще ми каже следващия път... защото сега бързам, че ще ми изкипи млякото...
А, зад мен се носят усмивки и хихикания...
Обличам се набързо и поемам по пътя към отговора на въпроса:
Ще изкипи ли млякото или правилно съм нагласил таймерчето?
А вчера се питах, за кой ли път "Защо живеем?"
Ето, такъв е живота!
Вчера съм бил филосовски настроен, а сега мисля за мляко...
Милиони същества по планетата гладуват...
Милиони нямат дрехи и обувки...
Милиони нямат знания за оцеляване...
А аз питам : "Защо живеем?"
Явно всеки живее по различна причина. Няма общовалиден отговор.
...
А млякото?
...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Laska (Ласка Александрова)

2006-11-13T19:03:48+02:00

"Защо живеем?" - Хубав въпрос!

А за млякото - дано правилно е нагласен таймера

Поздрав!