Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /ММММ/“

  Гледам – докторът, като от гръм поразен – щура се между пора и жена си и не знае на кого първо да се притече на помощ. Еле, ориентира се най-после към леля Марче Пиронкова и ще ù прави изкуствено дишане. Малеее! Сложих аз петопръста длан над прекрасните си очета – не ща да ги видя как се мляцкат! Виж, при турските сериали е друго, там има романтика, атмосфера… А това тук – порцелано-порска порнография направо! Нищо че бяха облечени и двамата – в пижами!

  Отивам аз в кухнята, вземам чаша вода от хладилника и я лисвам върху тях. Няма да ги чакам да се намляскат, имам пор за спасяване! Докторът трябва да е в кондиция. Пора не го полях, отде да знам какво има в търбуха, може да е с непоносимост към течности.

  Освестиха се те! Докторът се втурва към пора, ама не знае какво да прави. Погледна бивните му и не щя да го мляцка.

  Казвам му аз с две-три думи какво е станало. Пиронковата гледа към масичката с ключовете и аз потръпнах. Ще ме разнася после как всичко у дома е в безпорядък, знам си стоката!

  Разправям аз и лека-полека прибирам в чекмеджето.

  Докторът се хвана за телефона. Звъни тук и там, ама много не обяснява. Обаче след пет минути долу пред блока – една линейка, две полицейски коли и една пожарна.

  Пиронков, как я правиш тая магия с телефона бе, аз само до психиатрията се добрах!

  Изнесоха двамата медздравеняци пора на носилка и го пъхат в линейката. Слязохме и ние вкупом долу.

  Извънземният лежи неподвижно и от зелен станал резедав. Преди да излезем, поотвори по едно време розовите си очи с вертикални зеници и нещо ми подмигва. Луд умора няма, викам си, тоя още ме сваля! А той помръдна шестия си десен пръст и нещо ми сочи. Към чекмеджето. Гледам аз, ама нищо не видях. И го отнесоха.

  Долу пък се мотае другият съсед – журналистът. Ние в нашия блок само отче си нямаме, ама той пък живее в пристройката на църквата отсреща, така че пак ни е под ръка. А оня от Медианет пърха около линейката – рошав и сънен, обаче очите му бягат – като на хрътка. И все подпитва.

  На другия ден вече бях известна. Снимаха ме по телевизията, писаха за мен в новинарските сайтове. Получих покани за какво ли не – дори да режа лентички на машиностроителни заводи и атомни електроцентрали.

  Не че ние в Долно градище имаме АЕЦ. Нищо, че сме областен център! Рязах лентичката на осми блок на АЕЦ „Козлодуй“, дето още не е открит. Отчето освети плановете и чертежите, аз клъцнах панделката на документацията и готово! После бяхме топновина цели три дни заради газовата криза, изместихме даже и извънземните, щото те вече бяха отлетели.

  Но да не се отклонявам пак! Все още не беше на сутринта и около блока цареше привидна тишина.

  Връщам се аз вкъщи, обаче все ме гложди. От какъв зор оня пор ми мигаше като развален светофар? Хващам се аз пак за чекмеджето – с нахвърляните в него джундурии, и го намерих. Гаечния ключ! Извънземен. Малък, от някакъв прозрачен твърд материал, с кръгъл шестоъгълен отвор от едната страна – за гайки. Ай да му се не види и извънземният, с ключ ме снабди!

  Хващам аз ключа внимателно, гаче пипам върха на нагорещен ръжен. А той се изтръгва от ръката ми и полетя във въздуха. И като комар жужи около очилата. После се чу едно „щрак“ и ключът се отправя към чекмеджето и кротко ляга до клещите и отвертките. И вече не свети.

  Прибрах аз чекмеджето, но оставих ключа. Включих си телевизора на индийски сериал за приучване към търпение и на светлината му започнах да разглеждам ключа. А очилата не се изсулват. Чудо на извънземните чудеса! Изведнъж оная ми ти прозрачна джаджа пак се раздвижи. Излиза от нея червен лъч и пише по екрана.

  „Скъпа Магдалена Маркова – Мегън! Ако четеш това послание , значи си отхвърлила моето предложение. С огромно прискърбие трябва да те уведомя, че това твое свободно решение може да доведе до ужасни и неконтролируеми последствия за любимата ти планета Земя, както и за моята скъпа родина – Порцион 365 от съзвездието Малкото куче /да не се бърка с двойната звезда Процион, която ни е съседна, но не е планета/. Аз съм принц Порций от Мрачния замък – едно от кралствата на Порцион. Тук ние сме единственият разумен вид. Освен нас, които сме изцяло от мъжки пол, планетата беше някога населена и от розови норки, които бяха нашите брачни партньори. Но една ужасна и непредвидена епидемия, предизвикана от кафявата плесен от Торфените блата на юг, унищожи почти всички розови норки. За щастие в бивните си, поради странна прищявка на еволюцията, имаме един ензим, който, ако попадне в кръвта на бозайник, може да го превърне в норка или в пор, в зависимост от пола. Използваме го в краен случай, защото популацията ни се размножава трудно и бременността на женските продължава дълго – цели пет години. Затова непрекъснато сме били застрашени от изчезване през цялата ни 40 милионна история. И епидемията се оказа капката, която преля чашата. Сега хапем с бивните си крилатите и космати божи кравички – единственият друг вид бозайници, разпространен на нашата планета – кротки, насекомоподобни същества, които обаче принадлежат към вида кръвопитаещи – като нас /тоест, бозайници сме, защото във виметата си нашите женски имат зеленикава кръв, а не мляко, но каква е разликата? Обидно е, когато другите разумни във Вселената ни наричат вампири! И вие смучете продукти от чуждия метаболизъм, какво значение има кръв ли е или мляко, все бозаем!/ За съжаление, божите кравички, макар и кротки и изключително търпеливи, не са надарени с разум и поколенията ни започнаха да се израждат. А ние бяхме постигнали изключителен прогрес! Създадохме невероятни произведения на изкуството и ужасяващи оръжия за масово унищожение, с които защитаваме планетата си. Но сега ставаме все по-мудни и неповратливи и по-голямата част от времето си прекарваме в летаргия като нашите кравички. Затова аз, Порций Пети, реших да подема инициатива за възраждане на нашия творчески дух и да направя порционците отново силна и разумна раса. От всички обитатели на Вселената, земните жени са най-подходящи за целта. Затова организирах мисия „Ерген“ и поведох първия космически кораб към Земята, с цел да си намеря земна невеста. Прегледах хиляди документи и каталози и намерих записи на твои представления . Ти си красавица и си стоиш повечето време вкъщи, като нас, и ако те ухапя, ще се превърнеш в такава и по нашите стандарти. А си и умна и порядъчна. Бих искала наследниците на порционския трон да бъдат като теб. Имай предвид, че ако ми откажеш, ще се окажеш в сложна позиция. След мен идва цяла кавалкада от космически кораби – за ергенското парти! Моите поданици не могат да си представят, че някой ще си позволи смелостта да отхвърли предложението на техния крал. Затова, ако отговорът ти е „не“, пригответе се  /ти и твоите сънародници земяни/ за интересно и поучително ергенско парти! Нашата армия идва и нищо не може да ни спре! А аз ще се боря за теб! С най-искрени вампирски чувства – принц Порций Пети Порционски. Казах!“

  Седнах си аз на д-то от ужас, като прочетох това порско излияние, въпреки че и без това си седях пред телевизора. Ами сега? Ако не приема предложението, излагам на опасност не само себе си и близките си, ами и цялата Земя. Дали да не се жертвам? И пред очите ми оня гаечен ключ, дето ми саморемонтира очилата. Сигурно и други благинки си имат на оная кучешко-порска планета! Пък и порчетата са такива пухкави и милички, като са малки, що да не си завъдя няколко, нищо че миришат и нищо, че ще ги нося в утробата си цели пет години!

  А, не! Няма да спрат с мен! След краля ще дойдат поданиците му и ще омиришат цялата ми хубава планета. Не си я давам, ако ще за хиляда и три гаечни ключа! Обаче как да им се опрем, на тия въоръжени до бивни кръвопитаещи?

  В туй време чувам аз откъм прозореца врява и тупурдия и една призрачна бледа светлина огрява чекмеджето с инструментите.

  Поглеждам аз навън и какво да видя! В стаята ми преди беше кацнала една от чиниите на порционците , а сега беше пристигнал супникът от сервиза! Огромно порцеланово нещо, с чучурче от едната страна,  отгоре с шапчица с порцеланов пискюл и малки кръгли илюминаторчета. А от  пискюла излиза огън и жупел. Наклони се сетне чучурът и изсипа една сюрия порове, всички зеленокожи и розовооки, и с нещо като тимпани и чинели в шестопръстите ръце. И гръм и трясък, и шум до Бога! Тяхната музика. А отзад пристъпват сватбарите. Наконтени с някакви бляскави дъждобрани и развяват шарени кенарени кърпи.

  Подредиха се те пред блока, сложиха шестопръсти длани на раменете на съседите си и извиха едно хоро… Гледам и не мога да повярвам – „Елено, моме“, играят, ама преиначено, и пеят в един глас: „Магдалено, моме!“

  Въх, какво ми дойде на главата! Чак съжалих, че още съм мома. Ако бях заета, под нечии други прозорци сега щяха сеир да правят. Наизлязоха съседи по балконите – срам, срам!

  Обаче тъкмо вече да се предам и да отида долу и да им кажа, че съм съгласна, само да спрат тая гавра, нещо стана!

  Взеха да се олюляват, хорото се прекърши, а те – всички на земята! Почнаха да се гърчат и да пълзят с последни сили, „чучурът“ пак се наклони и ги всмука всички обратно в „супника“.

  И отлетяха. Дано са успели да стигнат до планетата си, зло на никого не желая, ама далеч от Земята!

  Оказа се после, че не гаечният ключ свършил работата, ами короната. Не кралската. Нашествениците, начело с краля им, хванали Ковид, а за тях той бил 100 процента смъртоносен. А аз съм била нулевият пациент, не китайците. Много кекави излязоха тия могъщи извънземни! Хич не им върви с епидемиите! Прибраха си скоропостижно Порция от болницата и оттогава от тях – ни вест, ни кост!

  И по-добре! А аз станах известна, защото предотвратих „Войната на световете“. Оказа се, че съм го карала безсимптомно, обаче съм заразила всички извънземни телепатически. От какво съм се заразила аз, така и не се разбра. Пък и никого не го интересуваше особено, сред цялата еуфория от победата. Сега даже малко ми е жал, че не успях да видя порския Порцион, но Земята ми е по-мила!

  Дано само като се загаджа в Холивуд с Брат Пит, той да не се окаже някой син извънземен синковец под прикритие я от Златната рибка, я от Скорпион, я от някой друг зоовид. С тия честни сини очи! 😃  🍝  

                                                                      /Край на порската история/

https://www.youtube.com/watch?v=pC-5p0cZBuI

https://www.youtube.com/watch?v=1-bsbBOT84Q