… тя се появи отново... след толкова много време... неканена, както всеки предишен път. Но какво беше предизвикало нейната поява? Защо точно сега? Нима ми беше нужна точно сега? Не, тя трябваше да остане там, където бях затворила една страница от живота си. Не трябваше да се връща от миналото. Нима не се бях сбогувала с нея. Може би съм забравила. Или пък не е трябвало да я изоставям... явно тя знае по-добре от мен кога имам нужда от нея... Това, че тя е тук, означава ли, че отново във вътрешния ми космос някой е внесъл хаос. Тя идва с него, но не го причинява. Тя е противоотровата... злото, което пази крехкото и ранимото от счупване... Не, аз наистина не мога без нея, тя винаги ще е част от мен...
"моето друго Аз"...