Мечта. Или някъде в дебрите на съзнанието ми. Място, което съм запазила само за мен. Частичка рай в левия горен ъгъл на сърцето ми.
Отивам там, когато остана празна, без душа, когато всичко рухва и няма къде да се скрия.
То бе гора. Винаги е било най-прекрасната гора на света. Пълна с най-зелените дървета, с красиво оформени кафеви стъбла със интересни форми. Мириса на свежест и зеленина, уханието на цветя прониква във всяка моя пора, издига ме на няколко метра над земята и аз се превръщам в ангел. Чиста. Без минало и бъдеще. Без цел. Само емоция, която прелива в мен – мир, спокойстиве, някакъв възторг, чувство за уникален баланс, съвършенство...
Вървях, дори подтичвах, въртях се в кръг и попивах от всичко, което видя и усетя. Чувах птичките да пеят. Викаха моето име. Тук нямаше тъга, нямаше сълзи, защото вмомента, в който потекаха излитаха във въздуха, почваха да блестят като мънички кристалчета, сякаш ми намигат и изчезват някъде в дебрите на гората. Вървях още малко и чух тихо ромол ...