(откъси)
Тя:
- Там съм, в гората, в къщата, тихо е, а този пес разора тишината, лае, продра се.
Довел си ме тук, романтика, каква ти романтика, пустош и студ, студено е, само вечер в леглото е топло, даже горещо, искам да не съмва.
Би било толкова хубаво, да отворя очите си и да те видя до мен! Да те целуна и с нежност да те събудя, "Добро утро, любов моя“! Ти обаче си имаш работа и аз съм сама в голямото и пусто без тебе легло, където лениво протягам голото си тяло, още усещам ръцете ти, устните ти, как ухая на любов! Рано и тихо си станал, не съм те усетила. Запалил си огъня в камината, дори си сложил пантофите ми близо, за да са топли, когато стана. Донесъл си повече дърва, за да имам през целият ден. Намятам халата и отправяйки се към порутената баня вдигам косата си, поглеждам в оръфаното огледало, което виси на стената и от там ме гледат едни сънени, отнесени очи – моите, как блестят очите ми, щастливи, топли от любов. Правя си силно кафе, оскубаната котка се гали в краката ми, п ...