Животът на Радиолин не вървеше в ред. Ама изобщо! Жив да го ожалиш, ако знаете значението на този израз. Радиолин, който сам себе си наричаше за краткост Ра, нямаше никакво спокойствие от баба си Гладиола и прабаба си Дафинка. Тези двете можеше да кандидатстват за челно място в съвременната Инкизиция и едва ли някой можеше да им се опре. Сега със сигурност сте изпаднали в недоумение, как може две баби да стъжнят живота на един младеж? Ами може! И то до крайна степен.

Баба Гладиола, една жизнена и енергична жена, си беше наумила че Ради (тя го наричаше така) трябва да продължи традицията в нейния род, а тя беше играене на хоро. Това е едно нещо, при което хората кой знае защо стават от дивана си или където си почиват и почват да подскачат без никаква сериозна причина. Само защото имало някаква свирня. На Радиолин въобще не му се нравеше тази дейност, първо защото трябваше да стане от леглото или дивана и второ, защото трябваше да се хване за някакви хора ида рипа в несвяст. За да угоди на баба Гладиола, той се вкара в една програма в Интернет, където без да се мръдне от леглото, можеше да се наблюдава как изкусно играе каквото хоро поиска баба Гладиола. Само че тя не одобри това и каза, че Ради трябва да се раздвижи. Не било редно да си прекара живота сновейки между диван – легло - маса. По тази причина два пъти седмично тя дофтасваше със своите приятелчета от състав „Хоро се вие извива”, които нагледно му показваха разни подрипвания. Не стига, че трябваше да ги гледа, ами те го подхващаха за раменете и го поставяха в средата. И като се почнеше едно тропане, едно виене на хоро, едно подвиквате „Иху Иха”… След петата минута Радиолин падаше в несвяст от умора, влачеше се полумъртъв, а играорците го доставяха в леглото. Самите те продължаваха да играят още половин час, белки Ради се осефери и се хване при тях. Моля ви се! След такива изстъпления той реанимираше три дни и тъкмо се изправи от дивана, ония пак идват.

Сега ще се зачудите по какъв начин го изтезава прабаба Дафинка. Отначало тя много настояваше да се учи на танци, също така неприлично съсипващи, при които хората не спазваха абсолютно никаква дистанция и трябваше да се мотат плътно прилепнали в такт са някаква провлечена свирня. За тази цел прабаба Дафинка идваше с един приятел, според нея „младо гадже”, защото въпросния екземпляр беше с 15 години по-млад от нея. „Кюрпе на 80 години” така го охарактеризираше старата жена, която се оказа и доста похотлива, защото партньорът в танци скоро се оказа нов съпруг и двамата започнаха да го дават като стари хипита. По тази причина на прабаба Дафи не й оставаше чак токова време за Радо, и реши да му зададе задача да овладее бродерии и плетиво, защото това можеше да прави и в леглото. При това сам, без да му се налага да спазва дистанция с някого,при това не нарушаваше въведената дисциплина. Но баба Дафи си постави и друга задача. Да си намери Ради едно гадже, да се съберат, любов, цуни гуни и бебе. Самата тя разправяше, че някаква от Латинска Америка родила на 100 години и се надаше и да забременее, още повече, че беше само на 95! Така го инквизираха двете роднини и Радиолин беше изпаднал в криза, от която нямаше кой да го извади.

Ей го и днес! Точно се събра от посещението на баба Гладиола, и пристига баба Дафи с нейното младо гадже. Вече съпруг! Прегърнати, нагласени с шарени дрехи, украсени с гердани, обеци и други атрибути, подсказващи нещо на някои си, които отдавна ги няма.

- Ради, чедо! – изписука прабаба Дафинка и се юрна да го прегръща, от което на Ра му настръхна косата. Без да се дезифенкцира, без да се свени, че идва от вън, където всякакви бацили, вируси и други смъртоносни неща се ширят, тя идва и право на врата му!

- Какво правиш?

Въпросът прозвуча нелепо, защото от както се помнеше, все едно и също нещо правеше. Совалката легло –диван - маса. А, и тоалетна. Ама то си е физиология. Когато трябваше да полага изпити, защото Радиолин беше и студент, някои преподаватели настояваха да отидат лично в университета, което беше нечувано искане! Е, изпитваха ги онлайн, а който не беше съгласен, професорите ходеха по домовете на студентите и ги изпитваха.

Понякога в живота на младите се изпречваха такива хора, които по неизвестни за тях причини искаха да им променят безметежното съществуване. Като въпросната прабаба Дафинка и баба Гладиола. И други останали някъде по света баби и дядовци. В случая Дафи, която както се досещате, беше дошла с младото си гадже и въртеше, сучеше, все докарваха темата „Стани бе баба, па излез” . И днес така.

- Ради, нещо чувам, че в чата си харесал момиче. От кога чакаме с Гладиола да тропнем и ние хоро на сватба! От кога питаме и разпитваме, а ти все траеш! Жена ти трябва на теб, жена! Белки мръднеш малко…

-Да ти кажа, бабо, свърших я тая работа, дано мирясате! И сватба имаше, и хоро играхме и онези танци. Всичко, за което сте ми дуднали на главата. Онзи ден го спретнах по всичките ви искания!

При тази новина баба Дафинка още не припадна, но събра сили и попита:

- Че кога, не сме разбрали? И не ни покани, бива ли така… -простена тя.

- Напротив, и вие бяхте там. Голяма сватба стана. Двете роди и хиляди приятели от социалните мрежи. Стъкмих хоро, в което и аз участвах, и танцувах. Дори с теб! Пет пъти танцувахме. Два часа на хоро! Ядене, пиене, всичко, за което съм чул от вас, че се прави. Цял филм от осем часа направих. Ще ти го пратя да го видиш. И всичко това, без да мръдна от тук! Голяма работа са техниките! Седиш си на диванчето и се филмираш!

Баба Дафинка взе да клепа в предсмъртни чувства.

- Значи си женен? Всичко е законно… И булката …

- Всичко е ажур! Булката знае. И тя си беше вкъщи. Защо да се събираме толкова много хора на едно място, като може да я свършим онлайн, ей така както се седим на диванчето! Абсурд е да се заразим с нещо!

- Ами…таковата, бебето де. Ние внуче искаме. Момата няма ли да дойде. Брака да консумирате, така де… В леглото…заедно…

- Дистанциона ли? Така се казва момата, която вече ми е жена, но може и мома да е, знам ли. Ако е излизала от дома си, може и да не е. Но пък е много хубава. Диди и казвам. Всеки ден си общуваме онлайн. А за бебето не бери грижа, бабо Дафи! Има си служба, която организира и тази работа.

При тази вест двамата възрастни седнаха, защото очакваха да чуят поредната новост, за която не биха и помисляли в своята младост.

- Няма какво да идва Дистанциона чак тук, да обменяме вируси, бацили и микроби! Аз имам грижата да отделя семето, това го знаете какво е, да се обадя на службите по осеменяване и те ще го пренесат в дома на Диди. Там по най-бръз и стерилен начин ще го поставят на мястото му и почва бременнеето. Да се надявам, че ще стане от раз, че не ми се повтаря процедурата. Като все пак се случи, Диди ще го роди и ще го покаже тук. Ще му се радваме. После ще има отглеждане някакво и те така!

Двамата възрастни хора седнаха е дори забравиха за танци, цуни гуни, баба Дафи дори забрави за мерака си да роди. Като оная от Латинка Америка. Животът се беше променил. Драстично! Някога, може би преди двадесет или тридесет години, светът беше завладян от невидим цар с Корона. В едната си ръка държеше жезъл Дисциплина, в другата – Дистанция. И който не се подчиняваше, намираше начин да го вкара в къщата му, да седи на дивана или да лежи. Като нашия Радиолин или жена му от дистанция Дистанциона. Понякога се намираха някои баби и дядовци, които се опитваха да ги размърдат, но Царят бързо размахваше двата жезъла и им напомняше, че Короната може да се смени, но не и живота.

Тук разказът може да завърши. Но може и по друг начин. Например така:” Ради се събуди, изтича навън, защото имаше среща с новото си гадже Диди Ох, добре, че всичко е било сън, каза си той и награби да целува момичето”. Ако всичко е в ръцете на добрите човеци…