Тя се беше молила от много години. За добро утро, за лека нощ и най-вече – за добруването на любимите ù хора. Отначало пожелаваше само „любов, здраве и щастие на...“ дълъг списък от любими същества. Изреждайки „списъка“ всяка вечер, тя изпитваше затруднения, когато някой от списъка умреше. Това спъваше целия вече заучен бял стих – мама, татко, баба... ъъъ, без баба – дядо, кака, Гошо, Пешо, Кирчо... ъъъ, без Кирчо... И тъй нататък. Списъкът обедняваше все повече от умрелите, но пък се обогатяваше с нови живи.
Тя реши, че голословните молитви не са достатъчни. Трябваше да жертва нещо за онези, които обича, освен всичките жертви, които бе направила в живота си. Затова, когато някой от любимите ù хора пътуваше или отиваше на рисковани мероприятия, тя освен за „здраве, щастие и любов“ се молеше и за друго. „Ако му липсва топлина – дай от мен. Ако му липсва сила – дай от мен. Ако му липсва здраве – дай от мен.“. Това беше нейната мантра. Тя я прие в душата си и я прегърна като безценно съкр ...