Нула беше задрямала. Беше уморена и въздуха от топли нашепвания я беше завил нежно, докато тя се ослушваше за нещо ново в себе си. В съня си тя се върна във времето, когато беше малко неделно момиче с протрити от задължителни молитви колене. Сплетената й на две рошави плитки коса се облягаше върху слабите й рамене. До нея бяха другите, но тя не можа да ги разпознае, защото бяха скрили лицата си под треперещите си маски. Нула се изправи и се затича към залата с огледалата, където можеше да види себе си принесена в жертва. От очите й течеше кръв, която останалите пиеха, а дланите й се разкъсваха от ръждиви удари. Отвори устните си и извика, но нищо не се чу. Огледалата се изкривиха и й показаха как ще изглежда, когато остарее. След това се пръснаха и се размножиха в тялото й. Нула беше болна и трябваше да си отиде вкъщи. Там нямаше кой да види грозната вълна на смъртта, която щеше да залее ниските и брегове.
Нула се отърси от унеса, в който беше изпаднала и затвори изтънялата Библия. По ...