Тя пристъпи тихо в храма . Прекръсти се и огледа се за жената , коята продава свещи, бръкна в джоба и извади стотинки .С бърз поглед прецени , че разполага с излишни само за една свещичка. Леко запристъпва към олтара . Запали свещта и се взря в иконите. не се молеше молеше , защото вярваше , че Бог знае защо е дошла. Гледаше в топлите очи на Исус Христос , а съзнанието й трескаво прехвърляше като на лента всичко което се бе случило. Не знаеше колко е стояла така унесена , но изведнъж усети парещия восък върху ръката си и чак тогава видя , че половината свещ е изгоряла. Остави я при другите и промълви полугласно :" Господи , спаси я !" И сякаш когато чу собствения си отчаян глас пълен с болка и страдание , нещо в нея се откъсна , коленете и се подгънаха и тя неусетно се свлече на пода.
Когато се свести , баба Гинка / жената продаваща свещи / я бе сложила на едно столче и с жално изражение й подаваше чаша вода.
- Как си девойче ? Пийни малко баба , ще ти се разкара...
-Благодаря, ще тръг ...