Молът срещу гробищата

Молът - прословутото актуално място за шопинг терапия! Нека се замислим обаче дали нямаме нужда повече от духовна такава?- Ако притежаваме по-големи количества блага, дали това ще запълни вътрешната празнина в нас?  - Душата ни е затлъстяла от комерсиализъм, разкъсана е от властта да имаш.  Тя се задушава в прегръдките на парите.... Мирогледът ни не среща нови хоризонти, защото се е ограничил до мисълта за всекидневните нужди. Ние трябва да почувстваме тази духовна терапия като вътрешна необходимост, за да избягаме частично от рамките на материалното. Неговият лабиринт ни удивлява с тайнствата си, разгръща се с богатствата си. Опасността, ако потънем докрай в него, е да се изгубим като личности.

Гробището  е мястото, ознаменуващо края на земния път. То е и ирационална среща на живота и смъртта. Непреходността на Живота е ценна тук и сега!  Тази непреходност обаче не може да се осъществи  с материалния нагон, изпълващ сетивата и съзнанието ни като обсебваща мисъл. Житейските стойности никога няма да се изтъркат от употреба като най-качествените дрехи. Колата не е толкова перфектна, за да ни донесе психологическо равновесие. Банковата сметка няма да замени домашния уют, защото най-ценното е безценно! - То е невидимо за очите, както сърцето привидно е невидимо за просторите на света. Нека го накараме да заиграе танца на любовта!

Псевдоценностите са последица от моментното  влияние, но истински значимото завинаги ще остане! Приложим ли го като начин на живот, ще сътворим стабилното начало на съществуването ни!