Имало едно време едно момче, което било принц на красива страна. Той бил много лош човек. Никога не се интересувал от другите хора и му харесвало да върши лоши неща. Някои дори казвали, че бил сключил сделка с Дявола, като му дал сърцето си, а получил в замяна възможността никога да не почувства душевна болка. Принцът бил доволен от това и си мислил, че щастието на този свят е да имаш много власт и пари, да се отдаваш на всяка една възможност за наслада в живота, без опасността, че някой може да разбие сърцето ти.

   Но годините минавали. Принцът вече пораснал. Продължавал да живее без сърце. Но сякаш с времето, той започвал да се самозалъгва, че това го карало да се чувства щастлив. Мислил си, че има приятели, но всъщност не било така, защото никой не искал да се сприятели с човек без сърце. Любовта винаги го подминавала, защото знаела, че няма да има къде да се приюти. А той продължавал да се отдава на алчността за злато и плътски наслади, потискайки мисълта, че нещо започвало да му липсва.

   В навечерието на двайсет и четвъртия рожден ден на принца, в съня му се явил мъдър магьосник. Казал му, че ще му сбъдне едно желание. Накарал го много добре да си помисли какво да е то, защото ще има само една възможност да получи дори и невъзможното в живота си. Принцът се замислил и накрая се обърнал към магьосника.

- Искам да имам сърце – казал той.

- Но ти даде сърцето си на Дявола преди толкова години. Защо искаш да си го върнеш обратно?

- Защото разбрах, че човек не може да бъде истински щастлив без своето сърце. Така никога не бих имал истински приятели и никога няма да мога да бъда обичан и да обичам.

   Магьосникът се подсмихнал самодоволно, сякаш се надявал точно това да бъде желанието на момчето без сърце. 

- Още сутринта тръгни към горите на север. Следвай знаците по пътя си. Те ще те отведат до някой, който ще успее да стопли душата ти и да посее ново сърце в теб. Не губи време!

   Веднага след като чул тези думи, принцът се събудил. Огледал се. Бил сам в стаята, облян в пот. Сънят му бил толкова реален, че започнал да търси с поглед магьосника наоколо. Но не го намирал. Решил да послуша думите на мъдрия старец. Облякъл се, взел си малко храна и излязъл от дома си преди първите петли да са запели. Тръгнал към северните гори, където трябвало да потърси сърцето си.

   В гората живяло едно птиче. То било със счупено крило и не можело да лети. Все стояло на едно и също място, гледайки към небето. Мечтаело си да види света отвъд гората, но това нямало как да се случи. Затова обичало да си измисля приказки. Представяло си как лети над различни градове и села, как се любува на планините, реките и моретата. Понякога, когато срещало по някой пътник в гората, го спирало, за да му разкаже приказките си и да чуе разказите за земите, откъдето пътникът идвал.

   Така птичето срещнало принца. Видяло го, докато стояло в тревата, под лъчите на слънцето. И много се зарадвало, когато очичките му зърнали непознатия странник.

- Здравей! – казало то.

   Принцът се огледал. Накрая разбрал, че гласът бил на птичето в тревата.

- Няма за какво да си говоря с едно грозно и сакато пиле! – казал грубо той.

   Птичето се почувствало обидено и дори в очичките му заблестели сълзи. Но въпреки това искало да научи нещо повече за това момче.

- Откъде идваш? – попитало то.

- Отдалече – казал принцът.

- А какво търсиш по тези места?

- Сърцето си.

   Тогава птичето разбрало, че момчето нямало сърце. Затова се опитало да преглътне обидата. Предложило на принца да си почине до дървото при него, да хапне и да му разкаже малко повече за мястото, откъдето идвал. Той се съгласил. И без това вече бил огладнял. Седнал на тревата под сянката на дървото, а птичето се настанило до него. Принцът започнал да му разказва за града, от който идвал, за хората, които живели там, за дома си и всичкото злато, което имал. Птичето го слушало в захлас и си представяло как един ден ще отиде в този град, макар да знаело, че това никога нямало да се случи.

- А ти какво правиш постоянно в тази гора? – попитал накрая принцът.

- Измислям си приказки. Представям си какъв е светът отвъд високите дървета и го украсявам с въображението си.

- Разкажи ми някоя от приказките ти, докато си почивам.

   Птичето се зарадвало много. Отдавна не било разказвало своите приказки на някого. Поело си дълбоко дъх и започнало с „Имало едно време…” Принцът затворил очите си и слушал тихото гласче на малкото същество до него и чудната приказка, която му разказвало то. Не усетил как времето отлитало, но и не се интересувал от часовете, които минавали. Толкова му харесвали приказките на птичето, че не искал те да свършват. 

   Така изминали няколко дни, през които принцът бил пленен от красивите вълшебни истории. Не мислил нито за храна, нито за вода, нито за богатства и за други неща. Чувствал се толкова радостен, стоейки под дървото и слушайки приказките на птичето, че не му било нужно нищо друго в този момент. Постепенно той започвал да усеща как душата му се стопляла – точно както предрекъл магьосникът. Сякаш цяло едно слънце се зараждало в него и го галило с лъчите си. Той не знаел, но в празното пространство в него се възраждало сърцето му.

   След близо седмица, в която птичето постоянно разказвало приказки на принца, изведнъж замлъкнало.

- Защо спря? – попитал той.

- Защото вече ти разказах и последната си приказка.

- Но аз искам да слушам още от твоите вълшебни истории.

- Ако наистина са вълшебни, както казваш, би трябвало да почувстваш вълшебството в себе си.

   В началото принцът не разбрал думите му. Но после му станало ясно. Докоснал с дланта си мястото, на което всеки човек имал сърце. И усетил живия ритъм, който пулсирал в него. Не можел да повярва на това чудо. Той отново имал сърце!

- Благодаря ти! – взел в ръцете си птичето. – Твоите приказки ми помогнаха да открия това, което търсих! Твоите приказки наистина са вълшебни! – казал той с вълнение и целунал птичето по главичката.

   В този миг то се почувствало много щастливо. Малкото му сърчице забило като лудо, сякаш щяло да изскочи от гърдичките му. Птичето не осъзнавало това, но се влюбило в принца през времето, прекарано с него. А целувката, с която момчето го дарило, толкова много го развълнувало, че сърчицето му се пръснало от щастие. Птичето издъхнало в ръцете на принца. От очите на момчето се отронила една сълза, която извирала от сърцето му.