dobotop2004 (Александра Митева)
4 1
28.11.2010 г., 16:15 ч.

Момчето със студените очи 

  Проза » Други
1226 1 3

Когато бях влюбена. Целувката беше нещо различно. Сякаш давах част от себе си. Всеки път. Когато целувах момчето със зелените влюбени очи... Навеждах се към него. И му я подарявах. Една част от мен. И още една... И още.

И беше приятно. Не. Беше нещо повече..

Но после болеше. Беше останало прекалено малко... част по част бях изгубила себе си в неговите целувки. После дълго си ги търсих.

И когато човек е изгубил нещо, изведнъж става много по-предпазлив. Като ни ограбят, започваме да бдим над вещите си. Като ни ударят, започваме да се пазим повече. Като ни разбият сърцето, започваме понякога фанатично да кътаме слепените парченца.

И така. Целунах момчето със студените очи. Не дадох нищо. И не взех. Пазих себе си, от себе си. А можеше да бъда момичето с кафявите влюбени очи. А можеше да е нещо повече. Но неговите сигурно пак щяха да останат студени. Не рискувах... Не дадох нищо.

И беше приятно. Не. Не беше нищо повече...

© Александра Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??