Нещо ме събуди посред нощ. Извърнах се и с мъка фокусирах очите си в циферблата на часовника. Един и тринайсет. Първата ми реакция беше да изпсувам звучно, което действие съпроводих с не по–малко звучна прозявка. Беше ме събудил някакъв шум, долетял откъм горния етаж. Не знаех защо съм толкова сигурен в това, но бях сигурен, и то напълно. Горе живее едно много мило момиче на име Деница. Притворих очи и се опитах да не мисля за нищо, подготвяйки се за прегръдката на съня. Горе се чу стенание, в което сякаш имаше еротична нотка на вплетени в едно удоволствие и болка. Не бях чувал да има приятел, но явно имаше. Чух шумолене, после нов, още по–настоятелен стон. Стонът бързо премина в серия от сподавени изпъшквания, от които веднага започнах да се изнервям. Нещо се стовари тежко на пода. „Доста са буйни” – казах си наум аз.
Бавно се унасях, представяйки си как Деница бива изчуквана страстно от гаджето си.
– Сашо, чуваш ли ме? – долетя отгоре настоятелно запитване.
Моето име! Стреснат, аз се ...