Една история ще се опитам да разкажа за едно момиче, което било със стъклено сърце. То било различно - не можело да изпитва чувства, защото стъклото не го допускало. Това момиче не можело да усеща ударите на сърцето си, не можело да чува гласа му, не можело да се влюби. Не се усмихвала, защото не усещата радост, не била щастлива, защото никой не можел да и обясни какво е това чувство. Гледала хората около нея и се чудела защо се усмихват и се държат за ръце. Опитвала се да разбере какво ги кара да се прегръщат. Но нямало отговор. Момичето не знаело и какво е тъга, нали нямало сърце, с което да почувства това?Живеела, но някаде там, в сърчицето й, не се усещал ритам и пулс. Лицето и не се променяло, нито една скула не трепвала.Чувала какво става около нея и виждала, но сякаш тишината била по-силна от това. Сякаш била в стъклен кръг и тя е затворена там. Искала да бъде като останалите, да се усмихва, да се смее, да се радва. Един ден тя вървяла по прашната и сива улица. Изпуснала нещо бе ...