2.07.2008 г., 17:04 ч.

Момичето зад завесите 

  Проза » Повести и романи
1387 0 5
17 мин за четене
Всяка прилика с реални лица е СЛУЧАЙНА
*1* Шарън влезе в стаята и светна лампата. Сянката й, красива и сексапилна, се очерта ясно на бялата стена. Беше млада и красива - дълга пепелява коса, сини очи. Беше перфектна. Нито един недостатък - дълги и стройни крака, хубави гърди, правилни очертания на лицето. Изглеждаше нереална. Имаше някакво порочно излъчване, но външният вид лъжеше. Беше такава, каквато искаше. Още от малка беше такава - бунтарка с тяло на фотомодел. Лицето й казваше „Искам те", но думите й бяха: „Мразя те!" Много двойственост имаше в нея - нещо, което или плашеше или привличаше хората.
В този момент един човек беше отдаден на красотата й - на тялото й, на гърдите й, н краката й. Това беше Игор - съседът. Той живееше в съседния блок, на същия етаж като Шарън. Неговата младост и красота си бяха отишли. Косата му, допреди години черна, беше запознала да побелява. Бели косми се появиха и по брадата му, която той отчаяно се опитваше да поддържа. Беше на около 40 - стар ерге ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимс Всички права запазени

Предложения
: ??:??