3.02.2019 г., 15:50 ч.

Монолог на жената 

  Проза
1489 6 4
1 мин за четене
Не е лесно да си жена!
Знаех го от дете, предчувствайки съдбата си, питах мама " Защо си ме родила?" Тежки думи, нали? Дано не ги чуете никога! Сега и аз се срамувам, че съм ги изрекла в яда си. Ревнувах от сестра ми, че си говори с мама, споделя. Не и аз. Имах си приятелки за тая работа. Знам, че много от вас са същите. Признайте си! Сама решавах проблемите си, било училищни, любовни, житейски. Днес питам комшийката " Защо толкова често ходиш в училище?" Разбира се, да оправи двойките на сина й. Този го ударил, онзи го обидил и майка му търчи. Питам Ви " Кой ще го оправя в живота? " Добре, че не е момиче! Знаете, какво ги чака? Раждането на наследник е най-лесното. После идва страшното - болести, работа, пране, готвене, чистене. Ужас!
Няма време за нищо. Един филм преди лягане, любима книга и очите ни се затварят от умора. След 50 годишнината нещата се нормализират, децата ги няма, но и пенсията още е далече, много далече. Цели 14 години. Аз от сега взех да забравям. Тръгвам и спирам, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Монолог »

20 място

Предложения
: ??:??