Момичето... (Стеси)
239 398
10.04.2011 г., 11:23 ч.

Монолог на разлюбената 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1221 0 6
1 мин за четене
И, понеже не ми пукаше, го псувах цяла седмица, ронейки сълзи преждевременно. После останаха само "благословиите" по негов адрес и огорчението. И сега не е по-различно, освен че се сещам от време на време, а не "all the time". Хората са казали, че на който не му върви в любовта, му върви в хазарта - ама на мене дори в това не ми провървя. Изгубих си ума след бас, че съм била безсърдечна. Явно не съм... макар че би било добре като се има предвид, че живеем във време, лишено от морални ценности и така нататък. Сега, като се сетя за него, ми се иска да имам под ръка автобусен билет до неговия град, пистолет, с който да му пръсна празната глава и после полет до Колумбия... по-скоро Сливен.

Приликата с действителни лица и събития ВЪОБЩЕ НЕ е случайна.

© Стеси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми Не си струва да даваш излишни пари за превоз до града му, както и за патроните на пистолета. Те струват повече от него :D
  • Интересно, наистина интересно! С този пистолет си наистина опасна А и мислите ти са мъдри!
  • И аз съм на мнение, че не си заслужава да си цапаш ръцете!!! Поздрави и от мен!
  • Не го убивай!!! По дяволите! За празната му глава...не си струва. Както си "бясна"...ПИШИ! Поздрави, поздравиИ на него!
  • !
  • Хаха Хареса ми
Предложения
: ??:??