27.12.2013 г., 20:28 ч.

Монолози на Щастието: Щастието и Коледа 

  Проза
865 0 0
7 мин за четене

Щастието отново се бе сгушило в своя, след множеството му наблюдения, непознат и за самия него свят. То бе толкова объркано, че бе спряло да търси обяснения за каквото и да било свързано с човека… Искаше му се просто да приема, без да изисква, без да анализира, без да оценя, без да апелира, съветва, насочва, оправдава или поощрява – то просто искаше да приеме… Но колкото повече се заравяше, толкова по-излишно то се чувстваше. Сякаш никой нямаше нужда от него, но пък всеки си противоречеше с устни послания, „че го търси”, „че не може да го намери”, „че то не съществува”… Щастието бе чувало, че хората са щастливи в моментите преди и по време на коледните празници… Именно затова то наблюдаваше тях именно в тези моменти… Каква всъщност беше историята?

Някога, преди хиляди години, някъде там в Израел щяло да се роди божие дете… В сън други хора, някъде наричани влъхви, другаде мъдреци разбрали за появата му и решили да му направят подаръци, на него и майка му… Така и сторили, но подведени от чувството за „всеобщата добрина”, го предали, тъй като отишли право при царя (Ирод) в Йерусалим и в търсене на доброто му съобщили за появата на „Новия цар” (пък той Христос не бил цар в човешкия му смисъл, а пример в моралния и вълшебен такъв)… Та намерили влъхвите (мъдреците) младенеца във Витлеем, а не където били първоначалните данни, поднесли си подаръците… Ама Ирод, в желанието си да не бъде заместен, наредил да бъдат избити всички деца до двегодишна възраст… И Брус Уилис не може да спре глупостта и човекоподобието на човека…

След като потънало в тази история, Щастието отново се върнало в настоящето, за да наблюдава какво правят хората, празнувайки раждането на т. нар. техен пример. Първо една голяма част от тях не знаели какво всъщност се е случило, но се наслаждавали на почивката, която съпътствала събитието…

Всъщност това било далеч от празника, хората не правили нищо по-различно от това да размахват наляво-надясно фалшивия си морал, това се изразявало с хилядите пъти „обичам те”, които летели в пространството с посока, но без насока… Думи празни и изразяващи просто доловената нужда някой да чуе нещо, което ще го накара да се почувства по-добре… Ама нито едните, нито другите вярвали в думите, защото знаят, че почивните дни ще свършат… Битувала една асоциация в несъзнаването, че в почивните дни се обича и се празнува, но защо след като повечето дори не знаели смисъла… Всъщност смисълът винаги бил в смъртта, то каквото и да се празнува е или за мъченическа смърт, или за такъв живот… Любовта е някъде там, другаде – „…В друго време, в друг свят…”; всъщност Щастието мислело, че любовта трябва да съществува във всички други дни, но не и в празниците, което би било много по-възпитателно за хората, те биха се научили да обичат един друг, пък дори под педагогическото въздействие на „Изречена сто пъти, една лъжа се превръща в истина.”. Фалшивият морал съществувал и в това, че хората ставали уж милосърдни, за което в останалите 360 дни те забравяли, кое ли ги бе направило точно в този ден… Дали пък представата, че „да бъдем добри, за да ни се случи добро”, което навело Щастието на друго, то започнало монолога си:

-          Коледа е празник на агонията, защото освен връзката с раждането, наблизо е и новата година, в която всеки смята, че ще има нов късмет и се опита да забрави за вчерашното си безкъсметие (което в голяма степен се изразява в безумствата, които са му изтъкали настоящето)… А и как, след като новата година е продължение на старата би могла „да донесе” нещо ново… Надежда е думата, която ние по-горе в книгата сме разтълкували като ирационална агония… Ирационална, защото е отъждествявана с неволята, която тримата братя очаквали да дойде, а не опитали с човекоопосредствана случваемост, а агония защото бидейки ирационално чувство (поради предните причини), то тя се свързва автоматично с очакване, което не е ясно определено нито във времеви, нито в пространствен план… На практика неволята е очакването за сбъдване на „мечта”, за която не се полагат никакви усилия…

И всъщност най-интересното, което се случва за хората, е в хороскопите, които всеки с нетърпение очаква да бъдат изготвени от астролозите, за да се облече надеждата им с някаква яснота и отговор „Кога ще ми бъде хубаво най-накрая?”… - взело си дъх Щастието и заключило - Всъщност най-ясната подсказка на Бог за това, че молитвите и надеждата са глупави неща е фактът, че ни е дарил с тела… Т.е. прилежащ на душата инструментариум за сбъдване, а не пасивен проектор на нещо в нищо... А какво ли би било, ако всички наистина осъзнаваха смисъла – рождеството е празник на най-сладката болка - раждането... Само на този ден се празнува ново начало - живот, рождение... Всички бе хубаво да си пожелаят в днешния ден да проплачат... За да поемат въздух... Да отворят очи, за да видят контрасти... По-висока сърдечна честота, за да се обичат повече... И свръхсекреция на потните жлези, за да бъде вечно топло... Всичко, що е типично за новороденото...

Трябвало да има и нещо позитивно – да, има, но всички бяха забравили за него. То било в традициите, във вярванията, езическото и окултното, които внасяли романтиката на празника... Всъщност предните се наричат натрапливости в някои науки, които търсят патология, но за по-възрастните това било смисъл, истина – така наречената вяра. Всички трябвало да вярват, а не да се надяват, именно тази вяра внасяла стереотипи в съществуването и била активна, а не пасивна като посочената надежда. Ти вярваш в нещо, за което извършваш дадена дейност, но го съхраняваш – ето тогава, когато веруюто не стане реалност идва неволята, която разрушава – но ти си се постарал – другото са обстоятелства... Но вярата прави човека полезен, значим и намесил се, сторил нужното, пък макар то да не е придобило желаната форма... Но къде беше формата – тя е в идеята, която садиш в своето съзнание и следваш, стереотипизираш действията си, за да не се сблъскаш с хаоса и тя узрява – узрява тогава когато трябва, не точно когато искаш, защото е нужен синхрон. А той от своя страна е в преструктурирането и адаптацията на желаната нова цялост в действителността. Ето така се случвали и чудесата...

Докато Щастието разсъждаваше му хрумна една метафора, с която искаше да обобщи тъгата, която чувстваше, нарече я „Коледна приказка“...

 

Коледна приказка

Може би Богът е единственият човек, познат в историята на човечеството. Той е имал способности да вижда бъдещето и затова се оттеглил на небето… Преди това, за да посее семето на човешкото, може би е правил секс за една нощ с жена, която е била порядъчно подпийнала и не си спомняла нищо… Затова девет месеца по-късно разказала за непорочно зачатие…

Всъщност и Влъхвите потвърдили, а преди това имало един цар, който се казвал Ирод (понастоящем бащата на параноидната шизофрения).

Истината е, че човечеството било изчезнало много преди това… В ковчега на Ной, когато са и първите писмени данни за зоофилия. Имало там неколцина човеци и много животни. И тъй като спокойствието, водата и нищото създавали уют за душите им, те решили да си спретнат парти – спали всеки с всеки… От тогава съществуват много животински и човешки видове… А и „две в едно” има познати в историята (т. нар. митология).

Всъщност няма чиста еволюция в човешки план… Има само развитие на всякакви човекоподобни към човешки характеристики.

Ето, пътувам в човешки автобус и наблюдавам еволюирало прасе, еволюирал хамстер, човекоподобно врабче и няколко суриката, а един развит до човешко жълъд продава билети…

Но това е само една от теориите…

Другата е преди милиони години животните да са познавали термоядрения разпад на атома, както и радиоактивните елементи и да са си създали атомна централа, в която са произвели слънцето, но тя после гръмнала, а те се облъчили, та до ден днешен… Тази теория също е релевантна, а доказателства намираме в един текст на обиталището на душата на Буда в настоящето, чиито песни са орфически за днешния човек (който предвид своите специфични потребности е почти задължително да има пророчески способи)… Та той казва „… И хиляди слънца да засветят на този свят…”, което ясно говори за намеренията на древните и умни животни, а именно да произвеждат в своя АЕЦ много слънца и да се топлят, а след това да направят соларни панели и да решат енергийния проблем…. Но, уви, създали само човекоподобните…

© Манол Манолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??