МОРСКА СОЛ
(Август 2008)
Тичам... като всяка сутрин... все по един и същ път...
Улицата, паркът, прашният път - чак до там, където хората приютяват морето, за да роди то своето жито.
Казват, че някога, някъде солта била по-скъпа от златото...
Каква е цената на златото и каква на солта? Не тази измислената, дето я търгуват, а другата – истинската.
Защо мислим, че добитото с повече наши усилия е по-скъпо от даровете на природата? Защо сега, в нашия ден, един грам злато е по-скъп от един грам сол?
Какви се чувстваме, накичени с няколко грама злато – много, много по- ... по-красиви (дали?), по-значими (в чии очи?), по-важни (от кого?), по-... по- ... по-целофанени...
... А не можем да почувстваме няколко грама сол... или не искаме ?!...
Пак пропуснах изгрева – ония няколко минути, когато слънцето, събудено от гларуси и чайки, се протяга бавно-бавно над морето, устремява към облаците и всичко заедно се връща в огледалото на водата.
Тичам. Дори не знам защо. Като подгонена. Секунда за глътка ...