II
Животът ѝ потече отново в старото русло… Предишната ѝ връзка изглежда издържа на изпитанието, но тя не знаеше какви мисли и чувства таи този мъж дълбоко в себе си - оставаше си все така затворен, както преди…
Може би я обичаше, щом като не я напусна заради нейната изневяра… Може би просто не умееше да изразява спонтанно чувствата си… Искаше ѝ се да вярва, че е така, но не беше сигурна. Все още и тя го обичаше, макар че раздвоението ѝ не изчезна веднага, но постепенно затихваше…
Нямаше право да съди Владимир, защото не знаеше каква е истината и от какви съображения не я споделя с нея. А и сърцето не ѝ позволяваше… Докато бяха заедно в Поморие той нито веднъж не я огорчи, напротив - посвети ѝ се изцяло, подари ѝ всичко, което бе търсила и от което се нуждаеше нейната чувствена, романтична природа. Затова с благодарност прибра тези три дни в съкровищницата на паметта си и когато се чувстваше нещастна, ги изваждаше от там и ги преживяваше отново…
Но от друга страна не желаеше да живее в ...