Около полунощ е. Някъде в далечината се чуват забързаните стъпки на закъснял минувач. Светлината от уличните лампи упорито се опитва да се измъкне от неприятната прегръдка на мъглата. Ледената целувка на нощта е толкова опияняваща... Кара те да забравиш всичко и всички. Красотата на тази чудна есенна вечер е различна, вълшебна...
Една частица от душата ми е щастлива. Тя се наслаждава на прекрасната гледка и се радва на живота. Помага ми да се отърся от грижите и ме кара да се усмихна. Ала другата... Тя умира. И защо?! Заради него! Аз отново му повярвах; потънах в по-черните от нощта очи и в онова лице, което виждам в съня си...
Ето - той е до мен. Този, който малко по малко краде живота ми. Той се доближава до врата ми, сякаш иска да ме целуне... но само аз зная тайната на целувките му. Усещам ледения дъх, усещам смъртта. Не съм уплашена - напротив - всичко изглежда толкова просто. Само едно, на пръв поглед нежно докосване, може да ме убие... Ала мисълта, че с него ще прекарам последни ...