Аз, както знаете, съм парясница. Когато моят Шарабайко започна да заема перманентно първото място в класациите по надпиване с твърд алкохол и превърна свещеното ни съпружеско ложе в септична яма за отпадни течности, се реших. Изритах го тотално, интегрално и целокупно. Отсъствието му ми се отрази като озон след летен дъжд. По подобие на наскоро измътено пате заплувах във вир от позитивна енергия. Е, добре си плувам и добре се чувствам. Къщата ми къща. С камшик да я ударя, ще хукне. Работата ми - и тя работа. На отчет ми се водят двайсетина мургави хигиенистки, които премитат улиците на квартала. Аз съм шефката. Научила съм ги от един поглед да разбират интимната ми мисъл. Така съм се сработила с тях, че заедно сме като калаено-оловен припой. Може да се каже, че половин ромка съм станала. Всичко споделят с мен моите подчинени. Знам всяка вечер кои от техните манговци са полагали креватни усилия и след колко мастики. Знам и кои са се трудили в друго легло за благото на самотна комшийка и ...