Като малка бях убедена, че моята майка е най-добрата,
най-хубавата, най-работната, защото е родена на седми март, само ден преди осми март - празника на всички жени.
С татко бяха здрава сплав, щом създадоха, отгледаха и възпитаха четири деца. При трудова злополука мама загуби лявата си ръка.
Нито физическата, нито душевната болка не сломиха крехката женица. Крепеше я взаимната обич в здравото ни, сплотено семейство.
Докато съм жива няма да забравя болничната й стая в "Пирогов" и пет чифта ръце, свити за молитва, и думите на татко, че ако искаме
мама да оцелее трябва да бъдем силни, добри и единни.
Живеехме в спретната къщурка с китна градина в кв. "Левски". Всеки имаше своите задължения. От кладенеца батко Георги вадеше вода, батко Никола поливаше, кака Ваня плевеше, а тримата "пазеха" изтърсака - т.е. мен. За да заслужа и аз похвала, реших да свърша нещо полезно. Изплевих лехата с моркови, не оставих стрък плевел, нито стръкче от току-що поникналите моркови. Е, големите получиха мъмре ...