МОЯТА
МАЛКА
РУСАЛКА
Мара Шейх
Този ден морето бе необикновено бурно. Вятърът не стихваше и там някъде навътре се усещаше истинската му сила. Вълните бяха огромни. След малко и дъждът не закъсня. Сандра се сгуши още повече в дебелата си жилетка и отпи от горещото кафе. Обичаше да гледа от този прозорец морето. Вдъхновяваше я да го рисува. Но... днес някак си не ù се рисуваше. Любуваше се на бурята и най-вече на силата, с която тя вилнееше. Реши, че днес просто има нужда от почивка. След няколко дни бе поредната ù изложба и тя се вълнуваше така, като че бе първа. Трябваше да завърши послeдната картина. А имаше още много работа по нея! Но... днес щеше да почива! И нищо не можеше да я разколебае! Затова взе поредния роман, разположи се удобно на дивана, загъна се с любимото си одеяло и разтвори дебелата книга. Не усети кога е заспала. Стресна се. Отвори уплашено очи и се огледа. Книгата бе паднала от ръцете ù на пода. Стана и я вдигна. Нещо сякаш я теглеше към прозореца и тя се доближи до ...