Алекс спеше като бебе. Щастливата усмивка не слизаше от лицето му. Сандра го загъна и лекичко се измъкна от леглото. Облече си набързо халата и слезе в ателието. Хвана четката и палитрата и довърши картината. Алекс бе прав! Липсваше малката русалка. След това тихо се върна под завивките.
Следващият ден бе напрегнат и динамичен. Още от сутринта телефонът зазвъня. Сандра обясняваше, допълваше, ръководеше всички последни приготовления по телефона, държейки чашата с горещо кафе. Алекс не я изпускаше от очи. Тя вървеше напред-назад, ръкомахаше, говореше толкова уверено, като някоя преуспяла жена, която е отдавна в бизнеса и не е свикнала да губи! Доближи се до нея. Тя седеше на плота.
- Добре, Сам, и... още нещо... - Алекс я сграбчи и нежно я целуна. Тя остави кафето.
- Сандра? Сандра?
- После, Сам... - едва успя да затвори слушалката и тя издрънча на пода. Целувката им ставаше все по-страстна. На вратата се позвъни. Но те продължиха да се целуват. Отново се позвъни – по-настойчиво.
- Кой л ...