1.04.2010 г., 14:34 ч.

Моята малка русалка - 14 част 

  Проза » Повести и романи
699 0 0
2 мин за четене
Загледа се в прекрасната нощ. Не можеше да повярва, че всичко това се случва! Нямаше и два часа от откриването, а вече повече от половината й картини бяха продадени и то на баснословни цени! А Сам... беше на седмото небе! Не стига, че скулптурите му се разграбиха като топъл хляб, а май си намери и приятел! Господи, как флиртуваха само! Май... всички бяха щастливи.
- За какво си мисли моята малка русалка?
- Кога ще ми свърши еликсира и ще се озова отново във водата с опашка и без глас?!
Той нежно я прегърна , а целувката му като че опари нежната й шия.
- Алекс, - обърна се тя - обещай ми, че тази приказка няма да има лош край! Обещай ми! Моля те...
- Обещавам най-тържествено, моя малка русалке! Тази приказка никога няма да свърши! Ей, та ти трепериш! Ей сега ще ти донеса нещо да се наметнеш. - Алекс влезе вътре.
- Нещо не ти понася обстановката?
- Айви?! - надявах се, че си е тръгнала!
- Виж какво скъпа, Алекс е мой и ще си остане мой! Махни си лапите от него! Иначе ще съжаляваш! Ясно л ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Карагьозова Всички права запазени

Предложения
: ??:??