Сандра караше колата със замъглени очи. Болеше я. Господи, колко я болеше. Защото годеницата му напираше за сватбата! А тя... глупачката, му повярва! Пак същата история! Докога ще попада на такива мъже? Предният път се оказа женен, с две деца, а сега... годеница! Докога ще преживява едно и също? Стана ù лошо. Спря колата и излезе от нея. Почти веднага повърна. Изми се с водата от шишето и се подпря трепереща на капака. Този път обаче бе различно! Качи се в колата и продължи.
Потърси Сам, но той бе с приятеля си Том. Нямаше никого, на когото да се опре. Този път беше сама! Чувстваше се унижена, съсипана... изгорена... Значи все пак приказката свърши и тя - малката русалка, се превърна в пяна! Прибра се вкъщи и горчиво заплака. Телефонът иззвъня. Тя не му обърна внимание. Включи се секретарят.
-Сандра? Сандра, моля те, обади се! Сандра, нека ти обясня... Сандра, вдигни слушалката! Моля те, мила, обади се! Сандра?... Е, като се върнеш ми се обади. - тя погледна секретаря и вече имаше запи ...