-Аз... аз... съжалявам... - тя отново постави ръка на устата му.
-Почивай, не говори! - той кимна в знак на съгласие. Тя стана да приготви закуска. Справи се бързичко и тъкмо постави подноса на масичката до дивана, на вратата се позвъни.
Лекарката бе висока, стройна, с елегантна походка и разкошна червена коса, привързана в стегната и дълга плитка. Ако не я виждаше пред себе си, Сандра би си помислила, че гледа “Плейбой” или някоя друга еротична програма. Престилката ù, бяла като сняг, едва стигаше до средата на стройните ù бедра, а горното копче едва придържаше плата по средата на огромните ù гърди, които се показваха до половината от деколтето .
-Здравейте, къде е пациентът?
-Моля, заповядайте.- Сандра посочи по посока на дивана. Очите на лекарката буквално светнаха при гледката на Алекс. Нещо като че ли прободе Сандра.
-Алекс Бег? Господи! Човек си мисли, че мечтите са химера! Здравейте, господин Бег.
-Мисля, че нямам честта да ви познавам.
-Така е, аз съм доктор Ливинг. Сега ми каж ...