Един рицар разказа на мен и Оскър за романтичната но и трагичната история на принцът и принцесата от две кралски семейства, от две напълно различни места. Не след дълго Оскър и аз разбрахме че ние сме тези принц и принцеса от разказа на този рицар.

4.Развръзка

            Когато разбрахме всичко това с Оскър започнахме да се отдалечаваме. Смятахме че чувствата ни са породени от миналото ни, а това решихме да не се виждаме повече. Но за мен това беше непосилно, затова се измъкнах и отидох до неговата палатка. Беше болезнено да не го виждам, но това не го чувствах само аз. Първоначално си помислих че просто е излязъл но не беше така, Оскър беше отишъл до моята палатка, но аз не бях там. Той си е помислил това което и аз. На връщане се срещнахме, но и двамата не знаехме какво да си кажем един на друг, затова решихме да минем без да си кажем нито дума. Но малко след като се разминахме, Оскър ме хвана за ръката дръпна ме към него и ме целуна. Бях наистина много изненадана, но повече бях изненадана от факта че той ми каза че ме обича.                      

            Не след дълго започнахме следващата битка. Тя завърши добре, Но всяка следваща битка ни затрудняваше повече и повече. Аз и Оскър си спомняхме неща които бяхме забравили и колкото повече бяхме заедно толкова повече се влюбвахме един в друг, а колкото по сплотени бяхме с Оскър, толкова по силни бяхме, но за жалост знаехме че това е едва началото а голямата битка тепърва предстои.