2.10.2005 г., 11:48 ч.

Мозъчни кръпки 

  Проза
1738 0 2
9 мин за четене
  Напоследък имам необясними течове на сиво вещество. От различни зони. Първа пострада зоната на паметта. Както си говоря, изведнъж забравям какво съм искал да кажа. Да не говорим за имена на хора и места. Направо черни дупки зейнаха.
  После се разпространи във волевата зона. Заповядвам на ръката си да се пресегне за нещо, а тя отхвърча в съвсем друга посока, и обикновено събаря някакъв ценен предмет. Или пък не мога да си уцеля устата с лъжицата и редовно се оливам със супа. Продължи към и без друго миниатюрната ми речева зона. Често глеееедам като куче, и а-а да кажа нещо, но думи не излизат, само скимтящо-ръмжащи звуци. Допълзя и в зоната на подсъзнанието. Заизвираха едни стари страхове и чудовища, и ми съсипаха съня. Всяка нощ плувам сред стадо медузи, умирам от гнус и се давя.

   Засегна се и зоната на сексуалните желания. Сега и да видя гола жена, все едно наблюдавам лунен пейзаж. Мойта пък заподозря, че имам любовница.

   Реших да предприема нещо едва след пробива и в зоната за пространствено ориентиране. И то след като цяла седмица се лутах, докато стигна от къщи до магазина за хранителни стоки, дето е само на две преки. Там ме намери жената. Нахока ме насред улицата, че съм я подлудил и направил за резил. Пък аз не бях ял нищо и можех цяла да я глътна. Ама щеше да ми приседне такава настопорчена, та отложих за по-късно, като поомекне.

   Имам един познат неврохирург. Работи в София и ежедневно реже глави. Обадих му се и му разправих. Той разпореди веднага да се качвам на самолета и да отивам при него. 
- Да, ама няма ли да се загубя, питам аз.
- Ще вземеш жена ти да те води!

   Неохотно го послушах. Жената не спря да мърмори колко пари сме щели да похарчим заради моите изпълнения. Някой ден наистина ще я сготвя и ще нахраня бедните с нея.

  Долетяхме и право в клиниката на моя приятел. Той веднага се зае да ме преглежда. Кара ме да стоя на един крак, да си пипам носа със затворени очи, да ходя в права линия, гледа с фенерче зениците ми…..нищо! Вкара ме и в скенера. Сума време се въртя около главата ми онзи барабан, прави срезове под всякакви ъгли, докторята гледаха внимателно. Пак нищо. Вкараха ми контраст, да проверят кои зони са активни при различните дейности. И…. оттук изскочи заека……

- Маринчо, друг като тебе няма! Уникален случай си. Всичките ти важни зони са неактивни, с изключение на тази, дето командва дебелото черво. Ти сега чуваш ли ме?
- Чувам бе!
- А схвана ли какво ти казвам?
- Ъъъъ, не съвсем. Какво е туй черво? Да не е някакъв вид рак?

   Иван ме загледа подозрително. Явно положението ми е сериозно.
- Добре, викам, ще ме лекуваш ли, или не?
- Първо трябва да разбера причината за липсата на мозъчна активност в останалите зони. Може да се дължи на химически дисбаланс. Да не си прекалявал с някакви лекарства?Да си взимал наркотици?
- Е, взимам по някой хап за щастие от дъжд на вятър, че инак може да пострада някой околовръст.
- Това може да е причина за засягане на способността ти да се ориентираш, но другото…..
- Виж какво, аз подробности не ща да знам. Лекувай ме както намериш за добре. И гледай да разкараш жената, че може да не се удържа и да я  заколя.
- Абе ти да нямаш семейни проблеми?
- Не, бе, всичко си е по старому. Е, караме се от дъжд на вятър като всяко нормално семейство. В такива моменти ми прилича на овца, и много ми се ще да я направя на чеверме. Даже си представям с какви вкусотии ще я напълня. Тя каквато е тлъстичка, страхотна манджа ще стане.

   Иван пак ме загледа втренчено.
- Добре де, няма да я закачам. Да си живее там. , казвам великодушно.
- Смятам, че имаш нужда още изследвания, заключи Иван.

   Хубаво. Три дена ме въртяха на шиш, бодоха ме с игли, пиках в чашки, взеха ми ликвор от гръбнака – това пък как боли…..Нищо не откриха. Междувременно започнах да се изпускам докато спя. Значи, и зоната на дебелото черво отпадна.

- Абе, Иване, прави нещо, че вече не се контролирам.

   Той мисли още няколко дена, през които жената съвсем ме презря, щото трябваше да ми чисти екскрементите,  и излезе със следното предложение:

- Предлагам да направим диагностична операция. Ще ти отворим черепа, и ще стимулираме всяка една зона поотделно. Няма да си упоен, за да можеш да ни ориентираш какво усещаш.
- Че как без упойка, бе? Не ща да ме боли!
- Спокойно, имаме техники за анестезия с акупунктура и хипноза. Пациентът не чувства болка, но е в пълно съзнание.
- Аха. И после какво?
- После, ако стимулацията не помогне, ще ти сложим ……присадки от донори.
- Какви донори?!!
- Каквито има на разположение. Тук не можеш да си претенциозен.
- Тоест, ще ми кърпиш мозъка, така ли?
- Непрофесионално казано – да.

   И сега кво? Понеже моят си мозък не функционира, ще ми имплантират части от мъртъвци. Бррррр! Тръпки ме побиват. Но, както казва Иван, не ми остава нищо друго, освен да опитам. С Бога напред!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Мозъчна трансплантация
Научен доклад от проф. д-р Иван Трошанов – неврохирург.

За първи път в историята на неврохирургията бе направена трансплантация на мозъчна тъкан. Резултатите са обобщени по-долу:

1. Първи етап – отваряне на черепа и електростимулация на нефункциониращите зони. Не даде резултат. Макар пациентът Марин Калчев (на 45),  да остана контактен през цялото време, давайки ценни сведения, се получиха необясними реакции.  Например, при стимулация на сексуалната зона, започна обилно слюноотделяне и вкусови усещания за печено женско (по неговите собствени думи).  При докосване на речевата зона се наблюдаваше неконтролирано изпускане на газове, а при подаване на електро сигнал към зоната за контрол на дебелото черво, пациентът рецитираше любовна лирика. Аналогични аномалии се установиха при всички третирани зони. Причината за подобна размяна на функциите не можа да бъде установена.

2. Втори етап – от 4 трупни донора от различен пол и възраст беше внимателно отделена мозъчната кора и присадена на мястото на съответните засегнати участъци на пациента. Операцията протече при пълна упойка, без усложнения.

3. Трети етап – извеждане на пациента от упойка и проверка на мозъчната функция. Това се оказа относително трудно. Пациентът отказваше да отвори очи, макар по данните от уредите да беше в пълно съзнание. На въпроса възпрепятстван ли е от нещо, отговори, че го е страх какво ще види. Наложи се консултация с психолог. Тя продължи два дни. Психологът напусна стаята на болния в неадекватно състояние, но пациентът беше отворил очи и говореше напълно смислено. Запитан какво изпитва, каза, че всичко си е дошло на мястото. Движел крайниците си според желанието си, контролирал естествените си нужди, нямал проблеми с изразяването на мислите и чувствата си, дори можел по команда да си предизвика ерекция, от което беше много горд.  Не виждал двойно, и нямал проблеми със себепознанието. Естествено, подложихме тези негови твърдения на проверка. Всичко се потвърди, с едно изключение, третирано във фаза 4.

4. Четвърти етап – изясняване на идентичността. Тук, вместо анализ, прилагам записки от разговора с пациента.

ИТ: - Е, сега, предполагам, се чувстваш добре, Марине?
МК: - Първо, не съм никакъв Марин! За теб съм г-н Цветков. Второ, откъде накъде ми говориш на „ти”? Да не съм ти шурей, или нещо подобно? Я по-уважително! Трето, как се чувствам може да ме питат само жени!
ИТ: - Добре, тогава бихте ли казали трите си имена, за да ги впишем в картона Ви?
МК: - Приятно ми е. Виолетко Черешова Цветков.
ИТ: - ??????
МК: - Какво, да не би да имате нещо против името ми?
ИТ: - Не, просто има малки разлики с предишната информация. А как е името на съпругата Ви?
МК: - Как съпруга, бе??? Аз да не съм лесбийка?!Що за просташки въпрос!
ИТ: - А какво ще кажете за наличието на мъжки полови белези?
МК: - Предполагам, че оная овца жена ми е поръчала да ми ги присадите ….. Хубаво се канех да и тегля ножа и да я хапна, преди да се е вмирисала…Тя къде е сега?
ИТ: - Чака отвън. Тревожи се за Вас.
МК: - Да влиза! Имам работа с нея!
ИТ: - След малко, нека първо приключим с документалната част. Бихте ли ми казали рожденната си дата?
МК: - ……А, тук ме хвана на тясно. Чакай да помисля………… Що ми се върти в главата 26? Не, 35…..Глупости, разбира се че 23! Значи, ако сега е….2005-та, родена съм през 1982! А догодина ставам на 16!
ИТ:-Месторождение?
МК: - Виплобурсоф. България.
ИТ: - ???
МК: - Ох, и аз се зачудих. Ми, май не помня. Питайте майка ми.
ИТ: - Как се казва майка Ви?
МК: - Елемариемифка….ъъъъ……Ама, защо са всички тези въпроси? Нали вече съм здрав. Да взема да си ходя, а?

5. Пети етап – отстраняване на проблемите с идентичността.
От четвъртия етап стана ясно, че пациентът е импринтирал частично асоциации от мозъчните кори на донорите - две жени и двама мъже на различна възраст. Консилиумът взе решение да приложи нова електростимулация на непокътнатите мозъчни зони, за да активизира собствените асоциативни връзки на пациента. Той самият не беше в състояние да даде съгласие за интервенцията, затова повикахме съпругата му. Докато й разяснявахме естеството на проблема и процедурата, пациентът без чужда помощ стана от леглото, приближи се до нея, подуши я, след известно колебание я захапа за врата и й прегриза артерията. Подобно поведение не беше очаквано, поради което екипът не може да се намеси достатъчно експедитивно, и жената почина от масивна кръвозагуба. При така стеклите се обстоятелства пациентът незабавно бе подложен на повторна електростимулация, която показа нормална активност на всички зони и пълна съвместимост на присадките с основната мозъчна кора. При повторението на анкетата от фаза 4, пациентът даде адекватни отговори на всички въпроси.

6. Шести етап – оценка на ефективността на интервенцията, дадена от самия пациент:

„Много съм доволен от работата на лекарския екип! Сега всичко ми работи добре. Паметта ми си е в ред, макар да ме уведомиха за някакви временни неудачи. Придобих и някои нови умения, за които сигурно трябва да благодаря на донорите. Например – оказа се, че свиря чудесно на обой, мога да решавам диференциални уравнения, да ремонтирам перални, да танцувам около прът и да говоря свободно няколко чужди езика! Всичките ги реализирах, напечелих ужасно много пари, и сега като се гледам в огледалото, не мога да си се нарадвам!!! Подмладих се поне с 15 години! Мадамите ми се лепят като мухи да мед, нощите ми са преизпълнени със страсти.  На другите страдащи от подобен синдром, горещо препоръчвам да се подложат на същото лечение!

Само една забележка имам. Казаха ми, че съм убил жена си в пристъп на невменяемост. Това, обаче, не отговаря на истината! Не беше жена ми. Аз просто заклах овцата, дето си отглеждах за Гергьовден, а те ми я взеха и така и не можах да си приготвя чеверме. Нищо, халал да им е! Поне толкова заслужават за добре свършената работа. Хайде стига хвалби, че ще взема да ги урочасам.”

7. Заключение на лекуващия лекар:
След известен размисъл, реших да изпробвам метода и върху себе си. Защото и аз в къщи имам една патка, от която ще стане страхотна яхния….

© Николина Недялкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??