Мрачен монолог
Живот - каква ужасна дума. Това е просто период от време , който ние всячески се опитваме да усложним, един кратък миг, който всячески се опитваме да удължим. Живеем в страхове, умираме със страхове. А нима страха не е най-стегнатата примка около врата ни? Бягаме, крием се, но накрая всички свършваме 2 метра по земята. И за какво се мъчим, за какво минаваме този целия път? Раждаме се, живеем и умираме , и всичко е толкова просто. Защо все се опитваме да го усложняваме излишно? И къде е моето място тук? Аз седя и се вглеждам в безкрая. Всичко минава покрай мен. Чувствам се някак си премазана, нищожна, жалка. Хората ме грабват като кърпа, избърсват си ръцете с мен и после ме изхвърлят в някой затънтен ъгъл до следващия път. Нима е честно това? В този свят на интриги и страхове няма нищо честно. Всеки ти забива нож в гърба, всеки те лъже , всеки се опитва да те унищожи. Не издържам в тази изкривена реалност. Но как да избягам? Дали това е възможно? Не, не мога да се спася от човешката злоба, от завистта и омразата. Изхабих се преждевременно, отвратих се от живота. Потопих се в мрака, изгубих светлината в моя път. Крача, но накъде? Взирам се в онази точка, ей там, накрая. Виждаш ли я? Не, как би могъл да я видиш: и ти си като тях. Избираш да виждаш само това, което ти изнася. Да, и аз съм наивна. Вярвам ви и вървя на сляпо докато не се блъсна в стената. Но повярвай ми, омръзна ми тоз човешки бяг, това безкрайно лутане. Стига. И аз като един Сократ ще отхвърля света, ще търся себе си. Но защо като Алкивиад се впускам в безумно бягство, в едно безкрайно търсене на някакъв мит? Изморена и отхвърлена, седя на прага пред тъмната, заключена врата и се питам "защо". Но в студената тишина не получавам отговор. Да, това е реалността - една заключена врата и безброй пътища.
© Амбър Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много е хубаво
-
Много, много добро. Страшно много ми хареса. Ти си само за форума на www.King-bg.info. Ако не си се регистрирала - направи го. Чакаме теб и останалите с твоето виждане за нещата там.
П.П. Никът ми там е The God of Blood - за да разпознаеш познат автор от "Откровения"-та
Между другото там също има секция "творчество", обаче критиката е жестока - ще разкъсат произведенията ти на парчета -
Да , животът Понякога наистина е трудно изпитание за всеки. Важното е да си кажеш Аз паднах, Аз се изправих, Аз ще стигна там, където трябва, Аз няма да се предам и винаги Аз не е аз. От мен знай едно Няма вечно да вали! Запомни това! Поздрави! ТЕзи разсъжвения за мен са минало, и знам какво имаш предвид!! Много усмивки от мен и прегръдки!!!
-
Много познати усещания...
Понякога светлината блести много силно, а друг път виждаш една ужасна тъма, която е способна да те погълне.
Преди известно време бях в подобно състояние, но сега опитвам да се изкачвам нагоре с бавни, но сигурни стъпки, за да мога в един момент да закрача с моята предишна сила. Знам, че ще успееш да излезеш от там където си в момента. Много е страшно, но ще се завърнеш оцеляла, готова да продължиш напред. Вярвам го! Преди малко прочетох друг твой текст. Той ми прошепна, че ще оцелееш. Много по-силна...
Сърдечен поздрав! -
Хареса ми,поздрав!!!
-
Много вярно, но не губи светлината!Винаги има надежда!Намери ключа и вратата ще се отвори!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
